Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
Божинов: Напуснах Септември, защото вече сме октомври bojigaosglasg.jpg
  • Новини

Божинов: Напуснах Септември, защото вече сме октомври

Иван Димитров Пешев октомври 21, 2022
Бившият национал използва шега на колегите от bTV и коментира с настроение раздялата си със Септември Бившият...
Read More Read more about Божинов: Напуснах Септември, защото вече сме октомври
Жената на Виктор Николаев проговори vitkasorasoroas.jpg
  • Новини

Жената на Виктор Николаев проговори

Иван Димитров Пешев октомври 21, 2022
Виктор Николаев избягва да коментира личния си живот. Единственото, което се знае за него, е, че от...
Read More Read more about Жената на Виктор Николаев проговори
Няма да ни убиете, ще си платите за всичко, за всеки nqnmasnmamsn.jpg
  • Новини

Няма да ни убиете, ще си платите за всичко, за всеки

Иван Димитров Пешев октомври 21, 2022
Той си купи бучка „сирене от три лева“ и „един вчерашен хляб от 45 ст.“ Познах го...
Read More Read more about Няма да ни убиете, ще си платите за всичко, за всеки
Вежди Рашидов: Стоичков ми се обади разплакан! Каза ми vejdeiraishiash.jpg
  • Новини

Вежди Рашидов: Стоичков ми се обади разплакан! Каза ми

Иван Димитров Пешев октомври 21, 2022
Кадър: БНТ Ленгендата на българския футбол Христо Стоичков се обадил разплакан на Вежди Рашидов с думите: „Върни...
Read More Read more about Вежди Рашидов: Стоичков ми се обади разплакан! Каза ми
Трагедия неописуема. Ето кои са новите жертви на войната по пътищата у нас kasktaostoast.jpeg
  • Новини

Трагедия неописуема. Ето кои са новите жертви на войната по пътищата у нас

Иван Димитров Пешев октомври 21, 2022
Инцидентът е станал в Габрово Двама млади мъже загинаха при катастрофа в Габрово. Инцидентът е станал около...
Read More Read more about Трагедия неописуема. Ето кои са новите жертви на войната по пътищата у нас
В 7 часа сутринта в жестока катастрофа загинаха двама млади мъже svasvasvkasivaskv.jpg
  • Новини

В 7 часа сутринта в жестока катастрофа загинаха двама млади мъже

Иван Димитров Пешев октомври 21, 2022
Булфото Инцидентът е станал в Габрово Двама млади мъже загинаха при катастрофа в Габрово. Инцидентът е станал...
Read More Read more about В 7 часа сутринта в жестока катастрофа загинаха двама млади мъже
Служител на жандармерията бе открит мъртъв с огнестрелна рана gandasndasndna.jpg
  • Новини

Служител на жандармерията бе открит мъртъв с огнестрелна рана

Иван Димитров Пешев октомври 21, 2022
Труп на мъж е бил намерен в жилище в Кърджали, съобщиха от полицията в областния град. От...
Read More Read more about Служител на жандармерията бе открит мъртъв с огнестрелна рана
Как живее днес единственият син на Бриджит Бардо, когото тя изхвърли на улицата baradoadosodas.jpg
  • Новини

Как живее днес единственият син на Бриджит Бардо, когото тя изхвърли на улицата

Иван Димитров Пешев октомври 21, 2022
На 28 сeптeмври Бриджит Бардо навърши 88 години. Но ако смятатe, чe това събитиe e отбeлязано подобаващо...
Read More Read more about Как живее днес единственият син на Бриджит Бардо, когото тя изхвърли на улицата
Писмото до мама, която вече я няма. И не плачете, като го четете. Недейте! psimdodoasmdas.jpg
  • Новини

Писмото до мама, която вече я няма. И не плачете, като го четете. Недейте!

Иван Димитров Пешев октомври 21, 2022
“Личните истории достигат до сърцето на всеки човек. А с моята много лична история искам да спася...
Read More Read more about Писмото до мама, която вече я няма. И не плачете, като го четете. Недейте!
Правя само 2 курса вечер и съм като кукла в огледалото на сутринта- рецепта на повече от 500 години raprasprpasr.jpg
  • Новини

Правя само 2 курса вечер и съм като кукла в огледалото на сутринта- рецепта на повече от 500 години

Иван Димитров Пешев октомври 21, 2022
Козметичната индустрия напредва с бързи темпове. И изглежда, че с всички тези пептиди, екстракти с ниско молекулно...
Read More Read more about Правя само 2 курса вечер и съм като кукла в огледалото на сутринта- рецепта на повече от 500 години

Разделяне на публикациите на страници

Previous 1 … 2 041 2 042 2 043 2 044 2 045 2 046 2 047 … 2 669 Next

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.