Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
Цял живот се трепах и лишавах, а сега се оказа, че съм излишна babaplaclaclhe.jpg
  • Новини

Цял живот се трепах и лишавах, а сега се оказа, че съм излишна

Иван Димитров Пешев юли 29, 2022
Искам да ви разкажа това, на което станах свидетел онзи ден. По перона вървеше възрастна жена и...
Read More Read more about Цял живот се трепах и лишавах, а сега се оказа, че съм излишна
Сepвитьopкa пoчepпилa пoжapникapи зaкуcкa, a кoгaтo влязлa в пpoфилa cи, eдвa нe пpипaднaлa seveivepocohel.jpg
  • Новини

Сepвитьopкa пoчepпилa пoжapникapи зaкуcкa, a кoгaтo влязлa в пpoфилa cи, eдвa нe пpипaднaлa

Иван Димитров Пешев юли 29, 2022
Двaмa пoжaрникaри oт Ню Джърcи cлeд уcилeнo гaceнe нa пoжaр, цeли 12 чaca oтишли ​​дo мecтния рecтoрaнт,...
Read More Read more about Сepвитьopкa пoчepпилa пoжapникapи зaкуcкa, a кoгaтo влязлa в пpoфилa cи, eдвa нe пpипaднaлa
Народът си го връща тъпкано на алчните бизнесмени по морето naraodadmamrmrme.jpg
  • Новини

Народът си го връща тъпкано на алчните бизнесмени по морето

Иван Димитров Пешев юли 29, 2022
  Човекът по Южното Черноморие продължава да събира впечатления как върви сезон2022. След очевидното раздвижване през уикенда...
Read More Read more about Народът си го връща тъпкано на алчните бизнесмени по морето
Мая Манолова хвана Нинова за косите: Ти срещу Радев ли размахваш юмрук? Попитай народа ammamqmqnqvova.jpg
  • Новини

Мая Манолова хвана Нинова за косите: Ти срещу Радев ли размахваш юмрук? Попитай народа

Иван Димитров Пешев юли 29, 2022
Нинова „размаха юмрук“ срещу Радев, обидена, че не са поискали от нея министри за служебния кабинет. Ех,...
Read More Read more about Мая Манолова хвана Нинова за косите: Ти срещу Радев ли размахваш юмрук? Попитай народа
Бомба! Бабикян и Хаджигенов с отчаян опит да влязат във властта, предложиха се на bababiqkkqnkn.jpg
  • Новини

Бомба! Бабикян и Хаджигенов с отчаян опит да влязат във властта, предложиха се на

Иван Димитров Пешев юли 29, 2022
Движението „Ние идваме!“ на Арман Бабикян и Николай Хаджигенов ще предложат общо явяване на предсрочните избори през...
Read More Read more about Бомба! Бабикян и Хаджигенов с отчаян опит да влязат във властта, предложиха се на
Става страшно! Служебните министри на Радев ще започнат да вадят скелети от гардероба skslelelteit.jpg
  • Новини

Става страшно! Служебните министри на Радев ще започнат да вадят скелети от гардероба

Иван Димитров Пешев юли 28, 2022
Тошко Йорданов ме изкефи максимално! Целият надпис на тийшъртката му е: Harvard Law Just kidding. Харвардските скакалци...
Read More Read more about Става страшно! Служебните министри на Радев ще започнат да вадят скелети от гардероба
Панделиева от Поморие: Всичко е на шест, писна ми от българи, които лежат на плажа и плюят нашето море! paneldeldqqq.jpg
  • Новини

Панделиева от Поморие: Всичко е на шест, писна ми от българи, които лежат на плажа и плюят нашето море!

Иван Димитров Пешев юли 28, 2022
„Писна ми, наистина ми писна българи, които са избрали да почиват на море в България, да плюят...
Read More Read more about Панделиева от Поморие: Всичко е на шест, писна ми от българи, които лежат на плажа и плюят нашето море!
Възраждат ОФ: Депутат от ПП твърди, че ще водят преговори за съвместно явяване на избори не само с ДБ ofofmdemdem.jpg
  • Новини

Възраждат ОФ: Депутат от ПП твърди, че ще водят преговори за съвместно явяване на избори не само с ДБ

Иван Димитров Пешев юли 28, 2022
Съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов обяви, че ще направят предложение на „Продължаваме промяната“ за общо явяване...
Read More Read more about Възраждат ОФ: Депутат от ПП твърди, че ще водят преговори за съвместно явяване на избори не само с ДБ
В МОМЕНТА: Семейна касапница в Сарафово! Озверял закла жена си, заби ножа в гърдите си! Ето кой се оказа skaskakspasp.png
  • Новини

В МОМЕНТА: Семейна касапница в Сарафово! Озверял закла жена си, заби ножа в гърдите си! Ето кой се оказа

Иван Димитров Пешев юли 28, 2022
Семейната драма се разиграла в кв. „Сарафово“ 56-годишен англичанин намушка с нож 54-годишната си съпруга в жилището...
Read More Read more about В МОМЕНТА: Семейна касапница в Сарафово! Озверял закла жена си, заби ножа в гърдите си! Ето кой се оказа
Левицата се тресе! Социалисти искат спешен конгрес и незабавна смяна на Корнелия Нинова sqmqnvqivovaov.jpg
  • Новини

Левицата се тресе! Социалисти искат спешен конгрес и незабавна смяна на Корнелия Нинова

Иван Димитров Пешев юли 28, 2022
Свикване на извънредно заседание на 50-ия Конгрес в десетдневен срок, което да вземе спешни решения за изход...
Read More Read more about Левицата се тресе! Социалисти искат спешен конгрес и незабавна смяна на Корнелия Нинова

Разделяне на публикациите на страници

Previous 1 … 2 272 2 273 2 274 2 275 2 276 2 277 2 278 … 2 669 Next

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Връщаме часовниците с час назад – ето от кога: Вижте повече..
  • От последните минути! Борисов със смайващи разкрития за потопения кораб
  • Майка ми сама отгледа 8 деца. Аз бях най-големият. 👇
  • Когато бях на шестнайсет, казвах на приятелите си, че баба ми е „просто чистачка“.
  • Когато Деян се прибра малко след полунощ, къщата беше тъмна.
  • УЧИТЕЛКАТА НАРЕЧЕ СЕМЕЙНАТА СНИМКА НА 7-ГОДИШНАТА МИ ДЪЩЕРЯ „НЕПОДХОДЯЩА“ — А ДИРЕКТОРЪТ Я ПОГЛЕДНА И ПОМОЛИ ВСИЧКИ ДА ОСТАНАТ ПО МЕСТАТА СИ.
  • Страхувах се от най-лошото, когато съпругът ми започна да изчезва — докато не научих истината
  • Според еврейската Кабала, домът не е просто мястото, в което физически живеем, а свещено пространство, в което тялото, умът и духът се презареждат
  • Казвам се Борис Петров. На петдесет и две съм и доскоро вярвах, че човек може да преживее всичко, стига да има за кого да се прибира вечер.
  • Когато мъжът ми почина, бях убедена, че апартаментът и всичко, което имахме, остават за мен и дъщеря ни

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Масови съкращения на служители с ТЕЛК и работещи пенсионери в…
  • Cвъpзaxa Илиян Филипов с генерал Радев – ще се изyмuте от детайлите..
  • Гурбетчия от Кърджали: За 14 дни изхарчих 5000 евро
  • Лошо. Какво сполетя Василковски. Вижте повече..👇👇
  • Голяма промяна за трудовия стаж и определянето на пенсиите😮Омбудсманът скочи!
  • Защо Ралица Паскалева е аут от „Игри на волята“?
  • Полейте доматите само веднъж с този разтвор и ще ги берете в кофи
  • Ралица Паскалева си тръгва от Игри на волята, а причината е…Вижте повече👇👇
  • Голям удар на новата власт. Разкриват схема за…Вижте повече 👇👇 👇
  • ЧЕСТИТО НА РУМЕН РАДЕВ!
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.