Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
На разпит в прокуратурата вчера бе извикан премиерът Кирил Петков На разпит в прокуратурата вчера бе извикан премиерът Кирил Петков
  • Новини

На разпит в прокуратурата вчера бе извикан премиерът Кирил Петков

Иван Димитров Пешев февруари 10, 2022
Експерт: Сюжетът между управляващите и прокуратурата е политически На разпит в прокуратурата през вчерашния ден бе извикан...
Read More Read more about На разпит в прокуратурата вчера бе извикан премиерът Кирил Петков
Убитият пастир е бил рецидивист и изнасилвач – КРИМИНАЛНО Убитият пастир е бил рецидивист и изнасилвач – КРИМИНАЛНО
  • Криминални

Убитият пастир е бил рецидивист и изнасилвач – КРИМИНАЛНО

Иван Димитров Пешев февруари 10, 2022
Кметът на с. Антон Андрей Симов отрече всякакви обвинения, че има чадър над задържаните за убийството на...
Read More Read more about Убитият пастир е бил рецидивист и изнасилвач – КРИМИНАЛНО
Олимпийският шампион Швеция победи с 8:5 Япония на старта на Олимпийският шампион Швеция победи с 8:5 Япония на старта на
  • Новини

Олимпийският шампион Швеция победи с 8:5 Япония на старта на

Иван Димитров Пешев февруари 10, 2022
Швеция и Швейцария стартираха с победи в турнира по кърлинг при жените Олимпийският шампион Швеция победи с...
Read More Read more about Олимпийският шампион Швеция победи с 8:5 Япония на старта на
Институт „Клингендал“: ЕС неволно създава стабилокрации в Западните Балкани Институт „Клингендал“: ЕС неволно създава стабилокрации в Западните Балкани
  • Новини

Институт „Клингендал“: ЕС неволно създава стабилокрации в Западните Балкани

Иван Димитров Пешев февруари 10, 2022
Някои от стратегиите и политиките за разширяване на Европейския съюз допринесоха за сформирането на стабилокрации в държавите...
Read More Read more about Институт „Клингендал“: ЕС неволно създава стабилокрации в Западните Балкани
Турчин и българин на съд за трафик на хероин за 1,2 млн. лева – КРИМИНАЛНО Турчин и българин на съд за трафик на хероин за 1,2 млн. лева – КРИМИНАЛНО
  • Криминални

Турчин и българин на съд за трафик на хероин за 1,2 млн. лева – КРИМИНАЛНО

Иван Димитров Пешев февруари 10, 2022
Окръжна прокуратура-Хасково привлече като обвиняеми Д.А., на 52 г., турски гражданин, и Б.М., на 42 г., български...
Read More Read more about Турчин и българин на съд за трафик на хероин за 1,2 млн. лева – КРИМИНАЛНО

Разделяне на публикациите на страници

Previous 1 … 2 645 2 646 2 647 2 648

Последни публикации

  • Когато навърших осемнадесет, баба ми Дона ми подаде червен пуловер. Беше го изплела сама, с ръце, които тогава ми изглеждаха прекалено бавни и прекалено дребни за моите големи мечти.
  • Когато бях на шестнайсет, мащехата ми затвори вратата към бъдещето ми с едно изречение, което носех като синина години наред.
  • Баща ми умираше бавно и тихо, сякаш се опитваше да не пречи на никого. Последните му дни бяха затворени в една наета стая с тънки стени и миризма на старо пране, в която всяка кашлица звучеше като признание за вина.
  • Колата ни се развали в нощ, която миришеше на мокра пръст и на последни смехове от отминаващото парти. Часът беше два през нощта. Нямаше светлини, нямаше къщи, нямаше нищо, освен лентата асфалт и черното поле от двете страни.
  • На погребението небето беше тежко, сякаш се беше навело да чуе какво ще кажа над ковчега. Аз не казах нищо. Само стисках пръстите си, докато ноктите се впиваха в кожата.
  • Когато бях на десет, светът ми се счупи на две. От едната страна остана детството ми с мама. От другата се появи онова неприятно, тежко знание, което децата не трябва да носят. Знаех, че татко изневерява. Не го знаех от слухове и намеци. Знаех го, защото го бях видяла. Чух го. Усетих го по тишината след неговите закъснения и по мириса на чужд парфюм, който не принадлежеше на дома ни.
  • Помолих Виктор да пренесе торбите с покупки. Бях в осмия месец и дори въздухът ми тежеше, сякаш беше натъпкан с камъни. Мария, свекърва ми, изръмжа с онази своя усмивка, която приличаше на рязко затваряне на врата.
  • Иво и аз обожавахме водата така, както други хора обожават огъня в камината. Не заради шумните компании, не заради показността, а заради онова тихо усещане, че щом се потопиш, светът за миг губи острите си ръбове.
  • На рождения ми ден телефонът иззвъня така, сякаш не носеше поздрав, а присъда.
  • Когато Петър си тръгна, вратата не изскърца. Не хлопна. Не се разтресе домът. Само въздухът стана по-тежък, сякаш някой беше дръпнал одеяло върху светлината.
  • Яна ме покани в луксозен ресторант за месо, където светлината беше мека, а приборите тежаха в ръката като обещание за нещо, което не ми принадлежеше.
  • Когато бях на пет, майка ми ме остави на прага на баба. Беше още тъмно, а въздухът миришеше на мокра земя и на страх, който никой не признава.
  • Татко се появи на дипломирането ми с униформата си на чистач, направо от работа. Беше притиснал шапката под мишница, сякаш се страхуваше да не заеме повече място, отколкото му е позволено. Лицето му лъщеше от умора и от онова старателно изтъркано достойнство, което хората носеха, когато работата им не миришеше на похвала, а на препарат за под и на чужди подметки.
  • Майка ми ме остави в сиропиталище, когато бях на пет. Мръсните ми дрехи бяха натъпкани в найлонова торбичка от супермаркет. Спомням си миризмата на мокър асфалт и как пръстите ми лепнеха от сладоледа, който тя ми беше купила, сякаш за да стане всичко по-меко. Спомням си как ѝ виках по име. „Елена!“ Гласът ми се блъскаше в гърба ѝ като камъче в метална врата. Тя не се обърна.
  • Нощта беше от онези, в които въздухът е тежък и всяка дребна шумолика изглежда като предупреждение. Излязох тихо, защото не исках да будя Нина. Тя беше заспала в стаята си, притиснала учебника по литература като възглавница, сякаш страниците можеха да я защитят от страховете на утрешния ден.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато навърших осемнадесет, баба ми Дона ми подаде червен пуловер. Беше го изплела сама, с ръце, които тогава ми изглеждаха прекалено бавни и прекалено дребни за моите големи мечти.
  • Когато бях на шестнайсет, мащехата ми затвори вратата към бъдещето ми с едно изречение, което носех като синина години наред.
  • Баща ми умираше бавно и тихо, сякаш се опитваше да не пречи на никого. Последните му дни бяха затворени в една наета стая с тънки стени и миризма на старо пране, в която всяка кашлица звучеше като признание за вина.
  • Колата ни се развали в нощ, която миришеше на мокра пръст и на последни смехове от отминаващото парти. Часът беше два през нощта. Нямаше светлини, нямаше къщи, нямаше нищо, освен лентата асфалт и черното поле от двете страни.
  • На погребението небето беше тежко, сякаш се беше навело да чуе какво ще кажа над ковчега. Аз не казах нищо. Само стисках пръстите си, докато ноктите се впиваха в кожата.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.