Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Агресивна жена нападна и опита да изтръгне малко дете от ръцете на майка му
  • Новини

Агресивна жена нападна и опита да изтръгне малко дете от ръцете на майка му

Иван Димитров Пешев октомври 26, 2022
gasgasrasgasg.jpg

Кошмарна ситуация се е разиграла в Берковица посред бял ден, научи агенция BulNews. Неуравновесена жена се е опитала да открадне дете, като буквално се мъчела да го изтръгне от ръцете на майка му.

За преживения ужас разказа потърпевшата Анна Иванова от града под Ком. Тя сподели в социалната мрежа историята, като призова родителите да пазят децата си.

Ето и разказа на ужасената майка:

На 23.10.2022г. аз и моята дъщеря Гергана (на 1 година и 4 месеца) бяхме в детски център ,,Камбанка“. Гери искаше да се качи на една от люлеещите се колички, намиращи се вътре в заведението. Аз качих дъщеря си на количката и стоях до нея, за да я пазя да не се нарани или падне.

Не изпускай тези оферти:

Една непозната за мен жена застана от другата страна на количката, протегна ръката си, хвана Гери и я дръпна към себе си. Аз веднага хванах детето си, при което тя просто започна да крещи и да дърпа детето ми, опитвайки се да го отнеме насилствено от мен.

Аз започнах да викам и няколко пъти я помолих да пусне детето ми, но тя продължаваше да го дърпа и крещи. Докато дърпаше детето ми крещейки каза: „Моля те, моля те, дай ми я!“

Не знам как, но успях да изкопча детето си от ръцете и, при което аз и детето ми паднахме на пода на заведението. Управителката на заведението Лидия Димитрова веднага се намеси и заведе мен и Гери в полицията. На място дойдоха полицаи, които ни разпитаха.

От роднини и познати разбрахме, че въпросната жена се казва В. Димитрова и живее в ж.к. Стара планина, бл. Люлин. От проведен разговор със съседите на въпросната жена стана ясно, че е изключително проблемна, агресивна и освидетелствана.

Нямам нейна снимка, но е леко пълна, с черна коса, тъмни очи и няма нито един здрав зъб.

Мога да я опиша само с една дума – изрод.
От проведен разговор с родители разбрах, че въпросната жена е била забелязвана да обикаля около детски градини и площадки.

След като успях да взема детето си от тази жена, други хора са забелязали, че тя е държала в ръката си малка кутия с нещо като бонбони и преди това е закупила от заведението детски сок в кутия със сламка, явно за да се опита да привлече някое детенце.

Аз подадох жалба, но пазете децата си. За съжаление е освидетелствана и няма да може да се направи много…

Още криминални:

Осъдителната присъда, която беше обявена вчера от Апелативния съд, е добра новина, но 6 години и половина са нищо за това престъпление – убийство на дете.

Това каза в интервю за предаването „Тази сутрин“ Илиян Георгиев, чичо на убития на 2 юни 2015 г. в Борисовата градина Георги Игнатов.

Вчера Софийският апелативен съд (САС) призна Йоан Матев (на снимката) за виновен за смъртта на 15-годишното момче и го осъди на 6 години и половина затвор. Присъдата на Софийския градски съд (СГС), който оневини Матев, е отменена.

Решението на Апелативния съд може да се обжалва пред Върховния касационен съд.

Когато на първа инстанция го обявиха за невиновен, това беше тежък удар върху нас, сподели чичото на убития Георги. Той уточни, че близките на момчета са психически изцедени от този продължил 7 години процес.

Според него защитата на Матев само ще изгуби време с обжалването на ефективната присъда пред Върховния касационен съд, защото делото е изрядно – няма никакви процесуални проблеми.

„По-добре Йоан Матев, директно казано, да си влиза в затвора и да си излежава присъдата“, коментира Илиян Георгиев.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 14 години по-късно. Ето как живеят жената, която роди на 67 години и нейната дъщеря
Next: Сега вече ръкавиците паднаха: Гешев погва Кирил и Асен, ето каква брадва им е подготвил

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.