Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ако цените здравето и живота си, забравете за тези 10 храни. Те тровят организма и създават здравословни проблеми
  • Новини

Ако цените здравето и живота си, забравете за тези 10 храни. Те тровят организма и създават здравословни проблеми

Иван Димитров Пешев октомври 12, 2022
zzelalekasnasn.png

Диетолози от цял свят от години водят спорове кой е оптималният режим на хранене. До едно становище така и не се стига, а допълнително масло в огъня наливат всевъзможни научни изследвания.

Производителите пък продължават да водят битка, като ни предлагат все по-атрактивни хранителни продукти, при приготвянето на които обаче здравето в никакъв случай не е водещо.

Healthyfoodteam припомня за 10 от най-опасните храни, до които трябва да избягваме да се доближаваме, ако ни е мил животът. За съжаление в списъка има неща, които са чест гост на трапезата ни.

1. Mесото на скара
Полицикличните ароматни въглеводороди (ПАВ) се получават при изгаряне на въглища или дърва. Проблем с месото на скара е, че капещата мазнина дава възможност за натрупване на ПАВ, което увеличава риска от образуването на канцерогени.

Не изпускай тези оферти:

2. Неорганични плодове и зеленчуци
Известно е, че конвенционално отглежданите култури се третират с различни пестициди, хербициди и други химикали, и всички от тях са вредни за здравето.

3. Сушени и пушени меса
Сушените и пушени меса са пълни с нитрати, нитрити и химикали, които предотвратяват развалянето и подобряват вкуса. Когато тези съединения обаче са изложени на висока температура, те се променят в N-нитрозни съединения. СЗО потвърди, че те са силно канцерогенни.

4. Сьомга
Сьомгата е много полезна, но ако е отгледана във ферма, тя съдържа канцерогени. Всички риби от развъдници са по-изложени на вируси и бактерии поради пренаселеността. Това увеличава употребата на антибиотици в храната им, както и на пестициди.

5. Пуканки за микровълнова печка

В опаковката на пуканките за микровълнова има химикали, които предотвратяват капенето на масло през нея. При нагряване те се абсорбират в пуканките. Изследвания с плъхове ги свързват с тумори в черния дроб, панкреаса, тестисите и млечните жлези.

6. „Диетични“ храни
Всички „диетични“ храни са химически обработени и съдържат рафинирани съставки, прекомерни нива на натрий, както и изкуствени оцветители и аромати за по-добър вкус. Според много проучвания тези добавки могат да бъдат пристрастяващи като кокаина!

7. Захар
Има връзка между рафинираната захар и проблеми като нездравословни нива на мазнини в кръвта, ниски нива на „добрия” HDL холестерол, завишен риск от сърдечно-съдови заболявания, високи нива на триглицериди в кръвта, затлъстяване, артрит.
8. Консервирани домати

Докато пресните домати се смятат за мощно оръжие срещу рака, то техните консервирани братовчеди съвсем не са толкова добронамерени към здравето ни. Консервираните храни са проблем поради вредния бисфенол-А, който се съдържа в метала.
9. Хидрогенирани масла

Хидрогенираните масла често са здравословни в естественото си състояние, но след преработка се превръщат в отрова. Това са транс-мазнини, чиято химична структура е променена за повишаване трайността им. Свързват се с хроничните заболявания.

10. Пакетиран готов сандвич

Пакетиран готов сандвич – звучи колкото вкусно, толкова и вредно. Освен че съдържа над 400 калории, с консумацията му може да надвишите допустимия дневен прием на мазнини и сол – и то само с едно хранене.

Източник: Shutterstock

Още новини:

Лечителката от Камено се е зарекла да помага на всеки нуждаещ се и то напълно безвъзмездно, разбра Skandalni!

Наричат я лечителката от Камено. Някои я определят за чудо, други за феномен. Самата тя казва се себе си, че просто е Надя Андреева от Камено. Малко градче, което се намира на 20-ина километра от Бургас. До 1991-ва година Надя е живеела напълно нормално и е работила в завода за захарни изделия край градчето й. Щом усетила Божествената енергия и разбрала, че може да лекува болести, напуснала работа и се отдала на призванието си.

Едва ли някой може да я нарече шарлатанка. Просто, защото лечителката от Камено не иска пари за помощта си. От хората, които идват при нея, не взима дори 1 лев. Моли само за две неща.

Първо – всеки, който я потърси с цел лечение, трябва да вярва. Да вярва в силата на Господ и Вселенското могъщество. Чак след това да повярва и на нея самата. И да знае, че тя наистина може да го излекува – с Божията помощ.

А второто условие е, когато болен или семейството му я посещават в дома й, да носят със себе си 5 литра вода. Водата може да е съвсем обикновена, от чешмата. Не е нужно да е филтрирана или минерална, тъй като Надя Андреева я зарежда.

След това я връща на човека или роднините му, а болният трябва да пие от нея в течение на пълни три месеца. По количество, което самата лечителка от Камено ще му определи.

“Вече заредената вода я давам само на болния или на близките му и то лично. Не я отстъпвам, нито изпращам по чужди хора или куриер. Тя е предназначена единствено за страдащия и за никой друг”, обяснява Надя.

Лечителката от Камено е получила стотици благодарности за чудодейната си способност. Тя е излекувала успешно хора, страдащи от болести на белия дроб, черния дроб, бъбреците, жлъчката, проблеми с очите и кожата, неврози и женски проблеми.

Лечителката от Камено Надя Андреева лекува безплатно всички!

Най-силно я благославят тези, които е спасила дори от рак. Поради засиления интерес към нея и тълпите от хора пред дома й, Надя моли първо да бъде потърсена по телефона, за да запише час на съответния човек.

“Велика е тази жена! Посреща болни, а изпраща здрави. Цял живот няма да ни стигне, за да й се отблагодарим”, пишат изцерени българи по здравните форуми в мрежата.

Всеки, който се нуждае от помощ може да намери Надя в град Камено, на улица Оборище № 34, телефони: 0884 640 389 и 0896 010 543, а тя приема всеки, прекрачил прага и – тоест не е нужно предварително записване.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 13-годишно момче влезе в клас с пищов, взел го от касата на баща си
Next: Нещо невиждано започва от днес в МВР заради пияните и дрогирани полицаи

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • България осъмна с 4 кръстта. Гледката на мястото е зловеща, хората плачат за Валери, Краси и другите младежи
  • От последните минути! Нещо става: Почерня от полиция под моста на Пловдивския панаир
  • Жесток скандал избухна в Ергенът: Любов в рая! Галена отмъква втория мъж на Цвета, ясновидката заплаши да…
  • Руските медии бият тревога: Драма със самолета на Путин над Москва
  • Един човек загина при катастрофа между два леки автомобила на път I-5 между Крън и Казанлък. Сигналът за пътнотранспортното произшествие е подаден в 10:22 часа днес. 
  • На 14 г. е синът на убитата в Пловдив 45-годишна жена. Смъртта ѝ настъпила вследствие на нараняване с нож. По неофициална информация момчето е било задържано тази сутрин и отведено с белезници.
  • „Ружа Игнатова е жива. Чисто по оперативни данни или от приятелски чужди служби нямаме налична информация нито за промяна на визията, нито за това
  • Къде са потънали 3-те милиона евро източени от пловдивските лекари – дали ще бъдат възстановени?
  • Ето колко злато са добили “Дънди прешъс метал” от мината край Крумовград
  • Преподавателка каза в “Стани богат” какво е най-важно да се върне в училищата

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Дъщерята на убитата 45-годишна жена в Пловдив: Защо бе, дете, защо го направи? Как можа, как можа?
  • След Илиян Филипов ново убийство в Пловдив. Полиция отцепи нова кооперация, не дават пиле да прехвръкне
  • България се събуди в черно! Жестока катастрофа с много убити, все млади хора на 18 и 20 години
  • Масови съкращения на служители с ТЕЛК и работещи пенсионери в…
  • Cвъpзaxa Илиян Филипов с генерал Радев – ще се изyмuте от детайлите..
  • Гурбетчия от Кърджали: За 14 дни изхарчих 5000 евро
  • Лошо. Какво сполетя Василковски. Вижте повече..👇👇
  • Голяма промяна за трудовия стаж и определянето на пенсиите😮Омбудсманът скочи!
  • Защо Ралица Паскалева е аут от „Игри на волята“?
  • Полейте доматите само веднъж с този разтвор и ще ги берете в кофи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.