Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Астроложката Алена: Звездите не вещаят нищо добро за Путин и Русия
  • Новини

Астроложката Алена: Звездите не вещаят нищо добро за Путин и Русия

Иван Димитров Пешев март 3, 2022
astrolojkaalenavona.jpg

През февруари 2014 година направих обширно тълкуване с крайни заключения за разпада на Украйна, въз основа на нещо, което мнозина възприеха за поличба, но не разбраха каква, коментира астроложката Светлана Тилкова-Алена. От прозореца на базиликата „Св. Петър“ на 26 януари 2014 г. папа Франциск призова за мир в Украйна в традиционното си седмично обръщение: „Когато се моля, аз съм с Украйна. По-специално с тези, които са загубили живота си през последните дни, и с техните семейства“.

След заключителните думи на главата на Римокатолическата църква две деца пуснаха за волен полет като символ на мира два бели гълъба. Часът е 11:11 местно време. Още с излитането си те бяха нападнати от чайка и врана. Множеството, събрало се на площад „Свети Петър“, стана свидел на необяснима агресия. Чайката и враната сграбчиха белите гълъби. Не стана ясно дали гълъбите са оцелели, или не, въпреки че успяха да избягат от нападателите си. Астрологичното тълкуване ни дава изключително интересна информация и ни разкрива истинските причини за нападението на враната и чайката върху гълъбите. Съдбата е завързала в едно нишките на духовното, материалното и злото.

Превъплътила ги е в гълъб, чайка и врана и в тяхната битка е дала знак какво се случва в Украйна – проблемите в Украйна не са следствие от стремежа на мнозинството от украинците да заживеят по нов, различен от тоталитарния начин и да се приобщят към европейските ценности. Случилото се е недвусмислено доказателство, че зад противопоставящите се групи стоят хора, които преследват свои лични цели, дори и с цената на предателство към родината си. Цели, за които „проруска ориентация“ и „жадувано от милиони приобщаване към Европа“ са само димна завеса, прикриваща местен политически и материален интерес. Интерес на ниво държава и интерес на ниво отделна личност.

Извода, който направих през февруари 2014 г., беше, че ако единият или двата гълъба са загинали, това означава продължително насилствено противопоставяне на различни в убежденията си групи хора в Украйна или даже до разделянето на държавата. Няколко дни преди 27 април 2014 г., деня, определен за канонизация на папа Йоан ХХІІІ и папа Йоан-Павел ІІ за светци, бе оповестена информацията, че двата бели гълъба са загинали от раните си. Смъртта на двата бели гълъба е символиката, която недвусмислено ни предупреждава за промяна на настоящите граници на Украйна, за отделяне на територии, продължаваща агресия и убийства. Но нека видим какво е положението в момента. Войната или специалната военна операция на Русия в Украйна започна, но тя не е начало, а началото на края на Украйна такава, каквато я познаваме досега.

Възможно е краят да дойде само след седмица, но може да се случи и след месеци. Началото беше през 2013 г., а през февруари 2014 г. бях категорична в астрологичното си тълкуване, че разпадът или преобразуването на Украйна предстои, без да е възможно тогава да посоча срокове. Планетарни аспекти в тълкуването ми няма да откриете, за да попреча някой да се опитва да достигне до нарочно недоизказаното от мен. Не търсете в тълкуването ми пристрастие. Няма да го откриете, въпреки че като българка съм крайно пристрастна и към българите в Украйна, и към българите в България на Волга, която все още, повече от петстотин години, е под руско владичество. Споделям казаното от Стефан Стамболов за Русия, но отново повтарям, като астролог съм абсолютно безпристрастна.

21 февруари 2022 – инат, емоции, приключване

Владимир Путин е роден на дата, която и като вибрация в деня, и като обща вибрация създава изявен интелектуалец, политик, анализатор, човек, който винаги правилно е преценявал кога какво да направи, за да извлече най-голяма полза за себе си и за държавата. Около него кръжат на ята астролози и нумеролози, в чии съвети се вслушва вече не знам, но съм изненадана за действията му през последните дни. Не заради указа за признаването на двете украински области за независими държави, те бяха очаквани. Нито за военната агресия.

Проблемът е, че и двете действия на Путин са на неподходящи дати, които ще превърнат победата спрямо Украйна в неочаквано дългосрочни проблеми за Русия. До този момент Путин не е грешал за важни начинания заради неспазени астрологични аспекти. Но се случи. И Русия, и руският народ ще платят висока цена за неподходящите дни на признаването и началото на войната.

Какво да очаква светът?

Тъй като в рождения му хороскоп Хирон е в Козирог, а Путин е световен лидер, е способен в нечакан за всички миг да предизвика световен проблем, дори и ако привидно е породен на местно ниво. Така доказва на всички, че той е големият играч и въпреки световния ропот нещата се случват, както ги е планирал. Денят 21 февруари, вечерта, когато Владимир Путин призна независимостта на Донецката и Луганската република е неподходящ за целта. Той е в негова лична година на трудности, породени от странични и неочаквани фактори, която го подхлъзна и с неправилно разчетени съдбовни знаци. Февруари допълнително фиксира и стабилизира негативите спрямо Русия, заложени в действията му към Украйна, основани на инат и пак инат, нещо нетипично за лидер от неговата величина.

Путин инатливо даде да се разбере, че ще бъде това, което си е наумил, кой каквото ще да говори. Важното е, че Русия има оръжия, който не го е страх, да й се противопостави. И тъй като денят 21 февруари му носи само негативни емоции, приключване, но не го орисва на успешно ново начало, неприятностите предстоят. Тепърва ще жъне плодовете на емоционалната, но негативна карма, която сътвори за броени часове и дни. Сгрешил е в очакванията си и резултатите скоро ще са безспорен факт, но ще повлияват не само един човек, Путин, а и хората от потърпевшите държави, включително европейските.

24 февруари 2022 – инат и задкулисна договорка

Нумерологичните вибрации на началото на руската военна операция в Украйна на 24 февруари сутринта ни разкриват защо нападението е в този ден. Причините са следните. Първата е, че Путин вече е бил спокоен заради проведени разговори с други световни лидери, че няма да му бъде попречено да осъществи целите си спрямо Украйна. Астронумерологичните аспекти не ни разкриват кои са те, независимо какво предполагаме или сме сигурни, че знаем. Втората е отново инат. Европейските лидери, Русия, САЩ, но и Украйна играха на руска рулетка „ще нападне – няма да нападне“. Безсъдържателно нагнетяващо напрежение. И Путин нападна. На инат, заради неподходящи изнервили го съвети.

Не изключвам възможността да докаже на САЩ, че Русия има дълга памет и помни стореното на Югославия и затова е избрал 24-то число. Струва ми се, че 24-то число не е било планираното за начало на войната, но нарочното или подсъзнателното забавяне се е случили заради желанието на Путин да докаже, че само ако щракне с пръсти, ще е икономически и геополитически властелин на планетата. Ще го разочаровам. Не е тръгнал по пътеката, която води към сбъдване на тази мечта, а тепърва ще крета по успоредна изровена пъртина, която го орисва на много изпитания и страдания за народа на Русия.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Руски бизнесмен: Давам 1 000 000 долара за ареста на Путин
Next: Олиото ви се вижда скъпо? Бизнесмен стресна с прогноза

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.