Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бай Васил изхвърлил 100 камъка от жлъчката с тази рецепта: Разказ на пенсионера от село Чавдар
  • Новини

Бай Васил изхвърлил 100 камъка от жлъчката с тази рецепта: Разказ на пенсионера от село Чавдар

Иван Димитров Пешев декември 23, 2022
shasksakhaspd.png

Бай Васил от село Чавдар се е прочул в цялата страна с рецептата си за прочистване на камъни от жлъчката. До момента пенсионерът е помогнал на десетки хора с проблеми, от каквито самият той успял да се отърве успешно само с народна медицина.

„Лошо ми беше, викам си – ще се мре. Готвеха ме за операция, но като чуех за болница, и ми призляваше. Слава на Бога, че чух оттук-оттам как народни лечители премахват камъни в жлъчката. Поразрових се и направих тези смеси.

Изхвърлих над сто камъка. По-добро лекарство на света няма“, казва бай Васил, който продължава да оказва помощ на познати и непознати за справяне с коварната болежка.

Първата рецепта на бай Васил включва един килограм корени от магданоз, които обаче трябва да са ситно нарязани.

Не изпускай тези оферти:

Варим ги в литър вода дотогава, докато видим, че течността не е поизвряла и е останала наполовина.

Оставяме после да изстине и прецеждаме. Чак тогава добавяме 400 грама зехтин и сокът от 1 килограм изстискани лимони. Разбъркваме много хубаво цялата тази смес и я оставяме да се съхранява на тъмно, в затворен стъклен съд.

Всяка сутрин взимаме по една лъжица от сместа на гладно, а после още две лъжици – на обяд и вечерта, но преди да сме седнали на масата. Тази рецепта има изпитан и доказан ефект за премахване на камъни в жлъчката, както и за пречистване и детоксикация на целия организъм.

Има обаче и втора рецепта, която помага не по-малко от първата, отново за хора със същата диагноза.

За този илач трябва да вземете три пакетчета с бял тамян. Вечерта е добре да сварите едното пакетче бял тамян в три чаши вода (кафени). Варите го, докато от течността остане само една чашка. На сутринта го прецедете добре и го изпийте – най-добре със сламка, за да не остава по зъбите и да не изрони болен зъб, ако имате такъв.

Тази процедура се прави три поредни дни, като тамянът се вари всеки ден, за да е пресен – така, докато не свършите и трите пакетчета.

Всяко от тях обикновено е по около 10 грама. Важно е да запомните, че вечерта на третия ден трябва да се пие глицерин, за да се завърши процесът и да може целият пясък и камъни в жлъчката да излязат и да бъдат изхвърлени от организма ни.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Две наши момчета удивиха Германия! С невероятна постъпка
Next: Нови разкрития за разменените бебета. Едната майка прекарала 2 часа след раждането, имало и снимки

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.