Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Банкерът Хампарцумян съкруши всички българи с тези думи за кризата у нас
  • Новини

Банкерът Хампарцумян съкруши всички българи с тези думи за кризата у нас

Иван Димитров Пешев декември 2, 2023
ldskgdkfglerlgdlfgdf.png

Очевидно e, че през 2024 година ще има повече предизвикателства на пазара, защото основните ни търговски партньори в Европа очевидно влизат в по-трудни години на рецесия, засега не е голяма.

Това каза в предаването „България, Европа и светът на фокус“ по Радио „Фокус“ финансистът Левон Хампарцумян.

„Технически това започва да се случва. По-високите лихви са проблем за тези, които са задлъжнели на ръба на възможностите си.

 

Ако този, който взима кредит, все пак си мисли за някакви буфери да има, и да може да посрещне едно скромно увеличение на лихвите в момент, в който всички знаехме, че лихвите са на възможно най-ниските нива исторически от може би 30-40 години, може само едно нещо да очаква, лихвите да отидат нагоре.

Така че от тази гледна точка, това, което се случва не е неочаквано, но разбира се, има неприятно въздействие върху по-агресивните играчи на пазара. И то ще повлияе и тук“, каза Хампарцумян.

По думите му, специално софтуерните компании вече започват да усещат ефектите от новите технологии, свързани с изкуствения интелект.

Като веднага искам да кажа, изкуственият интелект, няма в обозримо бъдеще да замести естествения интелект, но ще замести един куп относително простички, повтарящи се действия, които могат да се автоматизират и да се направят с помощта на новите технологии много по-ефективни, много по-евтини.

„Което пък означава, че най-ниско квалифицираните хора в тази индустрия са заплашени да си загубят работата. Но тези, които са висококвалифицирани, напротив, техните възможности пък се увеличават многократно.

Аз не бих казал, че има проблем, но има предпоставки за корекция на пазара през 2024 година.

Защото, не забравяйте, че в България, всъщност като говорим за Риъл естейт пазара, ние говорим за пазара основно в София и няколко големи града. Останалото е друга опера, там не се случват някакви драми, няма опасност да се случат.

Така че аз не мисля, че трябва изкуствено да нагнетяваме тревога и стрес в икономическите играчи, въобще и в хората.

Защото стресираният човек взима грешни решения. Ще трябва хладнокръвно да анализираме причините на проблемите, какво се случва, как може да се излезе.

Да се търсят решения, заедно с финансиращите институция, евентуално, с предприемачите, които изграждат нови проекти и така.

Това е, което трябва да се прави, а не да се паникьосваме и да си посипваме главата с пепел, аман-заман дойде кризата. Ами няма, в смисъл ние даже технически не сме в криза, а това, в което живеем, по-скоро трябва да го приемем като новото нормално“, добави финансистът.

Според него, много неща усилиха скоростта на промяната – Ковид и войната в Украйна, и войната в Близкия изток, и изкуственият интелект, въобще, неща, които в един момент така или иначе са се развивали, изведнъж започнаха да дават, събитията ги ускориха, ефекта от всички тези неща.

И нормалният човешки прогрес също, понякога е прогрес, понякога има и регрес. Ние трябва да анализираме и да си намираме правилните стратегии на поведение и като личности, и като корпорации, и като фирми.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Млад гений е в болница след тежката катастрофа до Шипка, двама негови близки са починали
Next: Такова нещо никога не бе се случвало във Варна през декември

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.