Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Блага вест за пенсионерите: НОИ огласи кога ще получат пари за ноември
  • Новини

Блага вест за пенсионерите: НОИ огласи кога ще получат пари за ноември

Иван Димитров Пешев ноември 6, 2022
neeovamsmvasmvas.jpg

Изплащането на пенсиите през ноември 2022 г. чрез пощенските станции ще започне
на 7 ноември (понеделник) и ще приключи на 21 ноември (понеделник).

То ще се извършва съобразно изготвен график, който ще бъде обявен във всяка една
от тях. Преводите на сумите за ноемврийските пенсии по сметките на пенсионерите,
които получават парите си по банков път, ще бъдат извършени на 7 ноември 2022
г.

Графикът за всички видове плащания, извършвани от Националния осигурителен институт
(НОИ) към осигурените лица и пенсионерите, се актуализира всеки месец и е достъпен
през началната страница на интернет страницата на института, рубрика „Календар
на плащанията“.

Парламентарната група на „Продължаваме промяната“ е внесла в деловодството на Народното събрание законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, съобщиха от пресцентъра на партията.

Не изпускай тези оферти:

Законопроектът предвижда промени в действащия механизъм за осъвременяване на пенсиите или така нареченото „Швейцарско правило“. Чрез промените доходите на пенсионерите ще се индексират със 100% от нарастване на средния осигурителен доход или със 100% от нарастването на инфлацията, в зависимост от това кой показател нарасне повече.

Изменението на швейцарското правило е крайно наложително за пенсионната система. Тази промяна не допуска отново да се получат разминавания между старите и новоотпуснатите пенсии в бъдеще. През годините наблюдавахме как хора с еднакъв стаж и принос в системата получават различни доходи, а това създава несправедливост в системата, казват от пресцентъра на ПП.

Лазаров: Няма да има намаление на социалните плащания догодина

Защо се е получила голямата разлика между старите и новоотпуснатите пенсии:

Настоящият механизъм за осъвременяване на пенсиите действа през последните 16 години. Досега пенсиите са индексирани единствено с 50% от нарастване на средния осигурителен доход и 50% от нарастване на инфлацията, а през 2010, 2011, 2012, 2017, 2018 и 2019 г. правилото дори не се е прилагало. При отпускане на нова пенсия тя се изчислява с целия натрупан ръст на осигурителния доход, което създава разликата, твърдят от Продължаваме Промяната.

Връщането на доверието в пенсионната система чрез продължаващо справедливо индексиране на доходите на пенсионерите е сред 16 приоритета, за които „Продължаваме промяната“ вече работи в 48-ото Народно събрание.

Предложената промяна няма да постави под риск финансовата устойчивост на пенсионната система и държавния бюджет, тъй като при осъвременяване с целия ръст на осигурителния доход, приходната част ще бъде подсигурена от съответните увеличени постъпления от осигуровки. В случаите на осъвременяване с ръста на инфлацията, приходната част ще бъде подсигурена от увеличените постъпления в държавния бюджет поради инфлацията, се казва още от съобщението на ПП.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Баба Ванга: Казвам ви, правете тези неща, за да сте щастливи
Next: Кашлях като магаре, но след като намачках 2 банана и прибавих още 2 съставки, всичко отмина, сякаш никога не е било

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.