Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • БНР потъна в сълзи! Внезапно почина емблематична водеща в радиото, всеки я е слушал
  • Новини

БНР потъна в сълзи! Внезапно почина емблематична водеща в радиото, всеки я е слушал

Иван Димитров Пешев ноември 24, 2022
bbnbansbnasobasob.jpg

Почина дългогодишната журналистка от програма „Христо Ботев“ на БНР Грациела Ингелска. Това съобщи нейната сестра Силвана Ингелска за БНР.

Грациела е позната на слушателите на Националното радио като водеща и редактор на емблематични предавания на програма „Христо Ботев“. Добър колега, неподправено чувство за хумор, човек, обичащ пътешествията.

Преди радиото е работила в БТА. Парламентарен репортер, редактор в сутрешния блок на програма „Христо Ботев“.

Опелото на Грациела Ингелска ще бъде на 27.11.2022 (неделя) от 12.30 ч. в църквата „Преображение Господине“ в София, кв. „Лозенец“ ул. „Ралица“ 2.

Не изпускай тези оферти:

Поклон пред паметта й.

Още скръбни вести:

Звездата от „Игра на тронове“ и рокаджия на групата Dr. Feelgood Уилко Джонсън почина на 75-годишна възраст след битка с рак на панкреаса, информира NOVA. Джонсън бе диагностициран през 2013 г. и отказа да се подложи на химиотерапия. По тази причина лекарите му даваха едва 10 месеца живот.

Талантливата звезда опроверга песимистичната прогноза и живя още девет години. Издъхнал е в дома си.

В изявление от групата му се казва: „Това е съобщението, което никога не сме искали да публикуваме. Сега го правим с тежест в сърцето: Уилко Джонсън почина в дома си в понеделник, 21 ноември. Благодарим ви, че уважавате уединението на семейството в този много тъжен момент. Почивай в мир, Уилко Джонсън“.

Джонсън беше известен с уникалния си, накъсан стил на китара. Научи се да свири с дясната си ръка, въпреки че е левичар. Твореше с „Dr. Feelgood“ в средата на 70-те години на миналия век. Той е основател на групата „Solid Senders“ през 1977 г., а по-късно се присъединява към „The Blockheads“ на Йън Дюри през 1980 г.

Той е добре познат на феновете на сериала „Игра на тронове“ с ролята си на сър Илин Пейн – кралският мълчалив екзекутор, който обезглавява Нед Старк с меча на дома Старк – Лед. Той отнема животът и на вълчището на Санса – Лейди.

Джонсън, който живее в родния си окръг Есекс, остава вдовец, след като съпругата му Ирен губи битката с рака през 2004 г.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Божият гняв се отприщи: Могъщо земетресение от над 6 по Рихтер в Турция
Next: Майка изпя песен на умиращия си син, последвалото шокира и лекарите

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.