Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бойко Борисов вкара четири гола при победа на Витоша над Нови Искър
  • Новини

Бойко Борисов вкара четири гола при победа на Витоша над Нови Искър

Иван Димитров Пешев октомври 28, 2022
asboasbaskbkasb.jpg

Бойко Борисов вкара четири гола за победата на ветераните на Витоша (Бистрица) срещу Нови Искър в първенството на София.

Бившият премиер реализира от дузпа, с глава и два пъти с крак. Хеттрик записа Венцислав Бонев, който смени контузилия се Христо Йовов.

Едно попадение отбеляза и наставникът на Септември Светослав Петров, пише Dsport.

Другата седмица е директният сблъсък за първото място в столичното първенство срещу Славия, като и двата отбора са без загуба до момента.

Не изпускай тези оферти:

Още новини свързани с Бойко Борисов:

Бойко Рашков: Бойко Борисов бе арестуван, защото не е свещена крава

Знаете, че имаше проблем с избора на Вежди Рашидов за председател на парламента. Най-напред той отказа да бъде номиниран, заявявайки, че не може да се справи с тази задача и иска да си гледа внуците, а на другия ден стана обратното.

Тази промяна в намеренията показаха, че този човек не взема решенията сам. От ПГ на ГЕРБ му подсказват какво да прави, което е неудобно за първия човек в една парламентарна република.

Той има някакъв проблем в говора, защото никой нищо не може да му разбере. Това заяви бившият вътрешен министър и настоящ депутат от „Продължаваме промяната“ (ПП) Бойко Рашков в предаването „Лице в лице“ по bTV.

Рашков допълни още , че Рашидов е отказал да приеме представители на БОЕЦ, които са искали да му предоставят папка с материали за Стефания Караславова, която е настоящият секретар на Народното събрание.

Това е човек, на когото лично съм му казвал, че не е за там. Той е творец, посочи Рашков.

По темата на рокадите в полицейските управления в София бившият вътрешен министър разясни, че те са в резултат от проверки, които са започнали по негово време.

Наложи се още когато бях вътрешен министър да възложа на инспектората и на Националната полиция да извършат проверки на всички РПУ-та в София заради незадоволителни резултати. Така че мога да кажа, че направеното от министър Демерджиев е добре, коментира Бойко Рашков.

За ареста на Борисов бившият вътрешен министър посочи, че приема решението на съда, което определи задържането му като незаконно.

Но това, че арестът е обявен за незаконен не означава оневиняване. Когато се задържи някой за 24 часа, полицейският служител попълва една административна заповед и тя подлежи на проверка в административния съд и той решава дали арестът е законен или не, обясни Рашков.

По думите му никой не си е направил труда да проучи всички събрани материали в обем от 470 страници, събрани при проверката, довела до задържането на лидера на ГЕРБ.

Бойко Рашков беше категоричен, че полицейският служител, извършил ареста на Борисов, не го е уведомявал за намеренията си.

Никой не ме е уведомявал, че се готви арест на Борисов. Полицейския служител отговаря за действията си, той не уведомява никого, подчерта Рашков.

Според него няма нищо изненадващо в задържането на бившия премиер, тъй като той не е „свещена крава“, нито е „недосегаем“ за закона. Той припомни и разследването в Испания, според което Борисов е участвал в международна схема за пране на пари.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пенсионер изуми цяла България в Стани богат и прибра петцифрена сума
Next: Българите ще получават пенсии и заплати в евро! Плащаме с левове до

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.