Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Борисов с историческо предложение за съставяне на правителство и свалянето на цената на горивата с 1 лев веднага
  • Новини

Борисов с историческо предложение за съставяне на правителство и свалянето на цената на горивата с 1 лев веднага

Иван Димитров Пешев октомври 31, 2022
svasvlaslvlasv.jpg

Когато светът се раздира от войни, пренарежда се, групира се от страната на доброто, искам да благодаря на депутатите, че прокараха закон за еврозоната. Представяте ли си, световният шампион по фалиране на банки, Гечев да се произнася дали е хубаво да сме в еврозоната.

Или Рашков, който превърна МВР… Последните месеци берем плодовете на управлението на Рашков – пияни дрогирани. Това са хората, които дават оценка на ГЕРБ и дали да сме в еврозоната.

Това заяви лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, пускайки се в интернет от Малък Поровец.

„Бях Мюнхен, не видях нещо опасно. Белия свят. И нашите съседи Гърция, по зле ли са от нас. Той дава за пример Дания и Швеция. Това да други модел, друга култура“, каза още той, коментирайки съпротивата в парламента срещу влизането на страната ни в еврозоната..

Не изпускай тези оферти:

„Благодаря на нашите партньори, че все пак в България има здрав мисъл, макар и малка. Светът се е разделил на две – срещу и за Русия. Ние винаги сме били балансирани, но сега нашата позиция е ясна – изцяло в подкрепа на Украйна.

Тази война трябва да свърши, от няколко месеца поставям – първо Запорожието, сега се заговори за ядрена мръсна бомба. За нас е еднакво лошо, каквото и да стане там. С пасивност няма да стане, с пасивност агресор не се спира“, каза още Борисов.

„Всички със затаен дъх чакат България, да има правителство, визия. Заводите излизат, милиарди инвестиции излизат от Русия. Ние заемаме възлово положение на Балканите и Европа. Бяхме постигнали да сме водеща сила, мост между Турция и Европа. Сега го изгубихме. Видяхте какво писмо поздравление изпрати до нас“, отбеляза лидерът на ГЕРБ подчертавайки спешната нужда от формирането на кабинет у нас.

„Да ви поздравя, българския парламент за първи път има български мюсюлманин на чело. И тези, които говореха, че в ГЕРБ, че ще ви прекръстим и изселим, само строим джамии ,помагаме ви и български мюсюлмани стават депутати, председатели на парламента, кметове и областни управители. Надявам се повече в Делиормана, в смесените райони повече да няма спекулации“, каза той пред насъбралите се да празнуват хора.

Много ви благодаря, много съм трогнат, ще направя всичко възможно да има и редовно правителство, категоричен бе лидерът на ГЕРБ.

„Чувам приказки, че няма да е с първия, а с втория, и да е с третия. Уважаеми колеги, ако ние много се обичахме, щяхме да сме една партия, като китайската, но ние сме европейска държава с много партии. Призовавам да се говори за правителство, преди да се раздадат мандатите.

Няма как да ни бъде отказано правителство с наш мандат, а да подкрепим други. Изхода е преди Радев да даде мандатите, да се съберем политическата класа и да се разберем, ясно и честно, искаме ли правителство или отиваме на избори.

И едното е демократично и другото. В единия случай се дърпаме крачка назад, както комисията бяха избрани, сиреч има начин да се изберат такива хора, предварително, тогава не с втория, а ако искат и с десетия, но тогава мога да подкрепа и втори и трети мандат“, обясни Борисов какво смята да направи, за да имаме правителство.

„Но предварително да се знае, че искаме правителство, а не да се лъжат хората, че ако няма първия, ще стане с втория. Без ГЕРБ, без ДПС, няма да я има матиматиката. Няма как да подкрепим Петков и Василев да вкарат схеми като Джемкорп“ , добави той.

В понеделник ще влезе закона за връщането на цената на горивата с един лев. Измислили сме как Лукойл да върне от старата цена един лев, съобщи гръмко Борисов.

„Сега е момента. България притежава всичко, енергийни източници, много умна работна ръка, сега може да дойдат цели заводи от тия, които напускат зоните на конфликта. Трябва да имаме правителство, което незабавно да ги приема, да им строи индустриални зони, да им строи пътищата, да им прекарва ток и вода. Бързо.

Готов съм на всички отстъпки, но преди първия мандат. После не виждам как тези, които ни откажат, как после ще дойдат при нас за подкрепа. Но трябва предварително да се знае за политиките, ще искат ли да се краде пак.

Две години нищо не бе построено, щяха да връщат милиарди. Само си чешат езика. Отсега нататък да намерим начин да работим с мнозинствата в парламента. Благодаря и на Нинова. Когато на третия ден парламентът щеше да се разпадне, това е системна партия.

Тя разреши възела за председателя на парламента. В каквото са най-силни да им се даде. За да развържем и този възел, но преди мандата“, каза още лидерът на ГЕРБ.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 6 стайни растения, които ще подобрят кармата ви – вземете ги още сега
Next: Жива отрова: Това ни трови всеки ден, а ние не сме изобщо наясно

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Връщаме часовниците с час назад – ето от кога: Вижте повече..
  • От последните минути! Борисов със смайващи разкрития за потопения кораб
  • Майка ми сама отгледа 8 деца. Аз бях най-големият. 👇
  • Когато бях на шестнайсет, казвах на приятелите си, че баба ми е „просто чистачка“.
  • Когато Деян се прибра малко след полунощ, къщата беше тъмна.
  • УЧИТЕЛКАТА НАРЕЧЕ СЕМЕЙНАТА СНИМКА НА 7-ГОДИШНАТА МИ ДЪЩЕРЯ „НЕПОДХОДЯЩА“ — А ДИРЕКТОРЪТ Я ПОГЛЕДНА И ПОМОЛИ ВСИЧКИ ДА ОСТАНАТ ПО МЕСТАТА СИ.
  • Страхувах се от най-лошото, когато съпругът ми започна да изчезва — докато не научих истината
  • Според еврейската Кабала, домът не е просто мястото, в което физически живеем, а свещено пространство, в което тялото, умът и духът се презареждат
  • Казвам се Борис Петров. На петдесет и две съм и доскоро вярвах, че човек може да преживее всичко, стига да има за кого да се прибира вечер.
  • Когато мъжът ми почина, бях убедена, че апартаментът и всичко, което имахме, остават за мен и дъщеря ни

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Масови съкращения на служители с ТЕЛК и работещи пенсионери в…
  • Cвъpзaxa Илиян Филипов с генерал Радев – ще се изyмuте от детайлите..
  • Гурбетчия от Кърджали: За 14 дни изхарчих 5000 евро
  • Лошо. Какво сполетя Василковски. Вижте повече..👇👇
  • Голяма промяна за трудовия стаж и определянето на пенсиите😮Омбудсманът скочи!
  • Защо Ралица Паскалева е аут от „Игри на волята“?
  • Полейте доматите само веднъж с този разтвор и ще ги берете в кофи
  • Ралица Паскалева си тръгва от Игри на волята, а причината е…Вижте повече👇👇
  • Голям удар на новата власт. Разкриват схема за…Вижте повече 👇👇 👇
  • ЧЕСТИТО НА РУМЕН РАДЕВ!
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.