Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Британско издание съобщи: Путин е тежко болен от рак на кръвта, сменят го
  • Новини

Британско издание съобщи: Путин е тежко болен от рак на кръвта, сменят го

Иван Димитров Пешев май 15, 2022
briitiznadii.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Руският президент Владимир Путин е „тежко болен от рак на кръвта“. Вероятно ще се подложи на операция заради това.

За това пише британското издание The Mirror, позовавайки се на разговор между близък до Кремъл руски олигарх и западен рисков капиталист. Самоличността на участниците в разговора не се разкрива заради тяхната безопасност.

Съобщава се само, че олигархът живее извън Русия и е включен сред 200-те най-богати руснаци според Forbes.

Отбелязва се, че рисковият капиталист, който поискал да не бъде идентифициран от олигарха, казал, че е предал записа заради възмущението си от инвазията в Украйна.

Той твърди, че по време на 11-минутния разговор олигархът говорил за пренебрежението си към това, което Путин прави в Украйна и изразил надеждата си, че ще бъде свален.

Освен това, според него, състоянието на Путин вече е добре известно в коридорите на властта в Кремъл, а на 13 март руските разузнавателни служби дори изпратили тайна бележка до регионалните директори, в която ги инструктирали да не се доверяват на слуховете за „терминалното състояние“ на Путин.

„Много водещи военни и служители по сигурността, както и приятели на Путин смятат, че лидерът умира или е тежко болен“, преразказва изданието думите на руския олигарх.

Както знаете, слуховете за лошото здраве на Путин се носят от доста време. Но напоследък те се засилиха на фона на последните новини от Кремъл. По-специално, можете да видите как на клиповете с Путин дясната ръка на руския президент потрепва; или да обърнете внимание на много дългата маса, на която приема посетители; или върху одеялото на коленето му по време на парада на 9 май. В същото време Кремъл официално твърди, че Путин е здрав.

По-рано OBOZREVATEL обясни защо повечето твърдения за предстоящата смърт на Путин, макар и донякъде полезни, са абсолютно неверни. И също така защо украинците наистина не трябва да му пожелават смъртта.

Но разследващият журналист от екипа на Bellingcat – българинът Христо Грозев смята, че не е важен фактът какво се случва със здравето на Путин, а фактът, че слуховете сеят съмнения не само сред обикновените руснаци, но и сред военните. Според него слуховете за фаталната болест на Путин могат да повлияят на готовността на руските военни да изпълняват най-ужасните заповеди. Говорим за възможно използване на химическо или дори ядрено оръжие във войната срещу Украйна.

Грозев смята още, че сред най-близкото обкръжение на Владимир Путин има хора, които искат смъртта му. Според него олигарсите и високопоставените военни не са очаквали да понесат толкова тежки загуби заради западните санкции, които бяха въведени след пълномащабната руска инвазия в Украйна, пише OBOZREVATEL.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Украински бежанци разказаха колко лошо се живее в Западна Европа
Next: Схемата вече е наредена, на катапулта е! Няма да повярвате кого лъскат за наследник на Путин

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.