Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Българска туристка разказва: Получихме уникално евтина почивка за двама в Гърция
  • Новини

Българска туристка разказва: Получихме уникално евтина почивка за двама в Гърция

Иван Димитров Пешев юни 23, 2023
asastriqirqkwrkaskras.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Струва ви се, че почивката в чужбина задължително трябва да е скъпа? Всъщност има и бюджетни начини за пътуване и дори не е задължително, че с по-малко пари ще се лишавате.

Ние ви предлагаме разказа на българска туристка, която споделя своя опит в една от групите за пътешественици във Фейсбук.

Тя признава, че заради ремонт в жилището не са имали никакви предвидени пари за почивка, но един ден решили, че все ще намерят начин поне за малко да пътуват и да се насладят на морето и плажа.

„Имаме двустаен апартамент и се наложи да събираме всичките си пари не за отпуска, а за ремонт, просто нямаше как да отлагаме повече. Така прекарахме едно кошмарно лято, в което се прескачахме един през друг в апартамента, ходехме на работа, а вечер се прибирахме изтощени и можехме да гледаме в една точка.

Накрая всичко приключи, но бяхме толкова уморени и изнервени от цялото преживяване, че дори не се радвахме ремонта. След един пореден скандал ей така от нищото със съпруга ми си казах, че почивка все пак ще има, незамисимо, че са ни останали малко пари.

Към този момент разполагахме общо със 700 лева и имахме седем останали дни от отпуската.

Реших, че ще потърся нещо бюджетно в България, но приятелка ми разказа, че това лято са били в Олимпиаки Акти. Това е малко селце в подножието на Олимп, с невероятни плажове и най-важното – без голяма блъсканица. Казах си, че това ще е нашето място.

Ако търсите наистина бюджетен вариант, може да погледнете в някой от букинг сайтовете. Като цяло цените варират, но ние щяхме да пътуваме в началото на август, което си е активен сезон. Независимо от това има хотелчета, които в последния момент дават намаления и просто трябва да следите офертите.

Хотелът, който избрах, предлагаше и закуска, а офертата беше 270 лева за седем нощувки със закуска за двама души.

Прекрасно, нали?! Стаята беше съвсем прилична – спалня, с отделен кухненски бокс с малък хладилник, котлони и всичко необходимо за леко готвене. Имаше и собствен санитарен възел и дори малка тераска с изглед към вътрешна градина.

Пътят до самото селце от София траеше около три – четири часа с висенето на границата.

Важно уточнение – ако сте почитатели на шумните почивки, то Олимпиаки Акти не е за вас. Но пък ако сте двама изстрадали от ремонти като нас или пък компания с друго семейство с деца – това е точно вашето място. На плажа към самото селце има хора, но с кола може да стигнете до някое по-отдалечено място с огромна плажна ивица само за вас.

Вече бях споменала, че не разполагахме с много голям бюджет. В нашия случай вече имахме осигурена закуската, избрахме си страхотна таверна, в която вечеряхме.

В селцето има много такива, а цените почти навсякъде са еднакви, като вечерята за един човек излиза около 5-7 евро. Разбира се, може и повече, колкото ви душа поиска, защото храната в Гърция е наистина невероятна.

И ако съвсем решите да пестите – селцето има няколко много приятни магазинчета, където цената за някои хранителни стоки е дори по-евтина, отколкото в България.“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нещо много странно се случва около Царичинската дупка след разкопките
Next: Майка купи закуска на бездомен мъж: Бележката, която той й написа, промени живота й

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.