Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • В голям наш град забраниха паленето на скара и приготвянето на зимнина навън! Ще глобяват яко
  • Новини

В голям наш град забраниха паленето на скара и приготвянето на зимнина навън! Ще глобяват яко

Иван Димитров Пешев ноември 25, 2022
ggglaosoasbalsbasb.jpg

В областния град Плевен, който има население от почти 90 хиляди души, забраниха паленето на барбекюта и правенето на зимнина на открито.

Това решение беше взето днес от Общинския съвет. Предложенията са за поправки в Наредба 1 за обществения ред, опазване на общински и други имоти за общо ползване.

Предложението беше първо в дневния ред и беше прието след дебат с 28 гласа за, два гласа против и десет гласа въздържал се.

Свилен Атанасов от БСП постави въпроса как ще се контролира спазването на забраната, но и на други като за движението на електрически тротинетки и каруци.

Не изпускай тези оферти:

Кметът Георги Спартански обясни, че е право на ОбС да урежда обществените отношения със задължителни норми, които имат подзаконов характер.

Институции като полицията и общинскяи инспекторат трябва да извършват контрола. Той обяви, че по принцип няма против да приготвя зимнина, но трябва да е по-определени правила и изисквания.

Според него през 21 век не е удачно „да кладем огньове, да варим компоти, сладка, да опушваме терасите на съседите със саждите от дима, който се стеле в междублоковите пространства“.

„Цивилизованият начин е да се въведат санкции спрямо тези, които си мислят, че публичните пространства са за тяхно лично ползване“, коментира Спартански.
Генади Тодоров от БСП призова да се обособят места в кварталите, където да се организират барбекюта.

В крайна сметка бе прието да се забрани приготвянето на храна за директна консумация, както и на зимнина, чрез технически устройства (барбекюта, скари и други подобни), както и чрез използване на огън от въглища или дърва. Забраната важи за междублокови пространства, паркове, улици, градини и други обществени места.

„Забраната не се отнася за изрично обособените за това места, които към момента са само в парк „Кайлъка“. Санкциите за нарушителите ще са в размер от 100 до 500 лева. Наредбата влиза в сила седем дни след публикуването й на интернет страницата на Общинския съвет-Плевен.“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сашка Васева се качи на сцената след тежкото боледуване! Предизвика истински фурор, неузнаваема е
Next: Следващия път, когато пържите кюфтенца, задължително сложете половин чаша от пакета – стават двойно по-сочни и пухкави:

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.