Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Вежди Рашидов ни изправи косите, че ако се случи това – война с Русия
  • Новини

Вежди Рашидов ни изправи косите, че ако се случи това – война с Русия

Иван Димитров Пешев октомври 13, 2022
vedajriashasih.png

Ако посланичката на Руската федерация Елеонора Митрофанова не бъде поканена на тържественото откриване на 48-ото НС, това ще бъде равносилно на обявяване на война.

Това заяви пред БНР Вежди Рашидов от ГЕРБ, който трябва да открие заседанието на парламента на 19 октомври.

По думите му не е работа на един български политик да се занимава с дипломация.

„Това е обявяване на война! Кой ще носи отговорност, ако утре хвърлят една бомба? Чий е този зор? Кой ще отговаря? Това е работа на висока дипломация и на държавническо мислене“, категоричен е Рашидов.

Не изпускай тези оферти:

„Кой е казал, че българските депутати могат да казват кой да влезе, кой да излезе, на кого да обявяват войни? За коя сметка? Защо не седнат да мислят как да излезем от кризите. Защо да не влезем в парламента и да кажем кой е евроатлантик?“, каза още избраният за депутат от ГЕРБ и доайен в 48-ото Народно събрание, който ще открие първото му заседание на 19 октомври.

По думите му ГЕРБ добре обмислят позициите си и когато са готови, тогава я обявяват.

Според Рашидов евроатлантическите партии трябва да се обединят.

„Когато става дума за съдбата на българския народ, няма партия, която да е прокажена в парламента – всички са легитимни. В името на хората трябва да се обединяват и да правят компромис. Дошло е време да кръгла маса! България е в тежка криза“, коментира политикът.

„Никой да не се шегува с българския народ! Нито едните партии, нито другите. Тези хора трябва да решават национални съдби. Разделителните линии не са добре единствено за държавата и за народа, защото партиите са добре“, добави Вежди Рашидов.

Още:

Парламентарната група на ГЕРБ няма да присъства на първото заседание на 48 -то Народно събрание, ако на него присъства руският посланик у нас Елеонора Митрофанова. Това обяви лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов след заседание на ръководството в централата на партията : „Няма да влезем в Събранието, ако госпожа Митрофанова дойде. Точка. И аз се надявам тя да направи този жест да не проваля първото заседание на парламента“.

Руската агресия не е съвместима с ценностите, които изповядва ГЕРБ, заяви Борисов:

ГЕРБ: Против сме посланик Митрофанова да присъства на първото заседание на 48-ото НС

Вежди Рашидов: Ако не поканим Митрофанова на откриването на НС, това е обявяване на война!

„Искам да се обърна към членовете и симпатизантите на ГЕРБ: При тези варварски удари по граждански обекти в Украйна считам, че дори и артистичната натура на Вежди Рашидов, който винаги е демонстрирал желанието си за диалог и разбирателство, но сега при тази агресия, тези норми, които и ние сме спазвали в миналото, са несъвместими“.

„Ние сме категорични. Затова ПГ на ГЕРБ, която ще бъде оглавявана от Десислава Атанасова отново, категорично с необходимите по закон средства – след като е изпратена покана на посланика на Руската федерация у нас г-жа Митрофанова, направете така, заедно с другите политически партии утре като се видите, така че да е нежелана на първото заседание на 48-то Народно събрание“.

48 Народно събрание – ясни са местата в пленарната зала и кабинетите, разделителната линия – Украйна

И още: „Независимо от различните мнения, ние сме голяма партия, по този въпрос съм категоричен: по темата война, Украйна, агресия на Путин в Украйна, моля всеки, който има различно мнение по различни теми – да го изразява, но по тази тема няма да правя компромис с никого….Иначе, положението в Запорожската централа продължава да бъде тежко, захранването се изключва, тези хора – Путин и компания, продължават да си играят с живота, здравето и поминъка на цели региони и държави в нашия регион.

В условията на тази криза – завчера видяхте изтеглени нови 200 милиона дълг на 5% лихва, – не знам другите колеги като наблюдават това как могат да говорят за избори и други дребнотемия. Няма да влезем на заседание на Народното събрание, ако г-жа Митрофанова дойде. Надявам се тя да направи този жест и да не проваля първото заседание на парламента“, коментира Борисов.

Митрофанова е нежелана на откриването на парламента, вчера ГЕРБ излезе с писмена позиция, допълни Десислава Атанасова.

Атанасова: Разговорите за кабинет най-вероятно ще започнат на 20 октомври

Същевременно стана ясно, че парламентарно представените формации се събират утре на нова среща, за да решат дали да поканят посланика на Руската федерация Елеонора Митрофанова за тържественото откриване на 48-ото НС. Срещата е по инициатива на „Демократична България“, които вчера изискаха към Митрофанова да не бъде отправяна покана.

На заседанието, на което бяха разпределяни места в пленарната зала, те били подкрепени от „Продължаваме промяната“, против се обявили от БСП и „Възраждане“, а останалите формации не взели отношение. Така решението трябваше да бъде взето от администрацията на парламента. Оттам са отправили искане към Министерството на външните работи за становище. Очаква се то да бъде представено утре.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: България ври и кипи, това е прекалено: Илия уби Фатиме в Благоевград
Next: Експерт за увеличението на пенсиите: Най-бедните са най-ощетени

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.