Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Владимир Карамазов: Пиша това писмо, защото Вие трябва да знаете истината за Сървайвър
  • Новини

Владимир Карамазов: Пиша това писмо, защото Вие трябва да знаете истината за Сървайвър

Иван Димитров Пешев февруари 10, 2023
valsdlasdoasdkasd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

От официалният Фейсбук профил на Владимир Карамазов – дългогодишен водещ на Сървайвър:

„Пиша това писмо, защото може би очаквате нещо да кажа. То е най-вече за феновете на Сървайвър. Всъщност сигурен съм, че очаквате, защото през последните няколко дни ежедневието ми е подчинено на новината, че няма да бъда водещ.

Името ми е споменавано хиляди пъти дневно, а аз получих стотици лични съобщение с въпроса защо не съм водещ. Това ми показа, че съм се превърнал в нещо важно за това риалити и че съм си свършил работата по възможно най-добрия начин.

И получих голяма доза любов от вас, феновете. Но всичко си има своя край. Наистина не знам какви са мотивите на телевизията за това тяхно решение, но съм сигурен, че са достатъчно основателни.

С телевизията нямам договор, който да ми осигурява да бъда вечен водещ на Сървайвър. Около мен в момента се случват наистина хубави неща, такива, които са може би адекватни за периода на живота ми, в който съм.

Сървайвър за мен ще си остане една от много големите случки в моя живот, една от големите ми сбъднати мечти. Всичко, което съм преживял около това риалити шоу са големите спомени и тях никой не може да ги вземе.

Сървайвър е оригинала на всички подобни предавания и той ще си остане най-истинското и качествено риалити. Всеки път, когато мога ще го гледам, този път като зрител и се надявам да се получи интересно състезание, в което да видим стойностни личности. А колкото до Ваня Джаферович, силно го прегръщам и му пожелавам Bon Voyage в това приключение.“

С този текст Владимир Карамазов разкри, как седят нещата зад кулисите и защо няма, да бъде водещ на този сезон.

Мнението на Ваня Джаферович:

Вече ви представихме участниците в новия сезон на най-приключенското риалити – Survivor. Стана ясно и, че излъчването на епизодите почти ще съвпада с реалното време, в което се случва действието в тях. Последната изненада бе, че водещ на формата няма да е Владо Карамазов, а Ваня Джаферович.

Тази новина остави зрителите със смесени чувства, тъй като мнозина се притесниха, че бившият участник не е особено подготвен за тази роля.

Ваня Джаферович, като участник в Сървайвър – той успя, да излезе като победител от сезона си.

Това накара Джаферович да напише емоционален пост в социалната мрежа, който гласи:

„Сървайвър е неизменна част от моя живот през последните 9 години. От момента, в който Жени каза, че ми е пуснала документите за кастинг, та до ден-днешен.

Винаги съм казвал, че Сървайвър влиза в кръвта ти и никога не те пуска, пък аз извървях и доста дълъг път.

От участник, победител, през водещ на дигиталните епизоди и член на екипа, та до този, за мен най-вълнуващ момент, в който вече съм водещ.

Държа да благодаря на БТВ, че ми гласува доверие, на семейството ми, че ме подкрепи и продължава да ме подкрепя, също и на феновете на предаването, без които този формат нямаше да съществува толкова години.

А аз? Мога да ви обещая, че като типичен футболист „ще давам всичко от себе си и ще играя епизод за епизод“ в новата роля на водещ. И ще го правя с много, много любов и отдаденост. Честно!

Очаква ни доста по-различен сезон от всичките досега – истинско риалити в реално време, в което и самите зрители ще взимат фундаментални решения.

90 дни, 20 души и само един победител!

И аз, де.

Survivor BG, 18-ти февруари, бТВ!“

Припомняме Ви, че преди няколко дни своята теория и истина публикува ѝ Владо Карамазов.

Джаферович на плажа пред океана с усмивка на лице, кадър от участието преди години.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Гледачката Санка над 20 г. познава земетресенията и човешките съдби на карти, няма видения в сряда, събота и неделя
Next: Поклон! Мир на праха му. Само на 28 години загина български гражданин в Турция

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.