Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Времето внезапно се обръща! Пада мокър сняг след броени часове
  • Новини

Времето внезапно се обръща! Пада мокър сняг след броени часове

Иван Димитров Пешев ноември 11, 2022
vrermemramsmsaeaos.png

Кадър „България Он Еър“

Синоптик попари всички българи с тази новина.

„Циганското лято свършва днес. От петък започва по-продължителна промяна на времето, с понижение на температурите. В петък следобед ще превалява в Стара планина, над 2 000 метра валежът ще бъде от мокър сняг. В събота валежи ще има над Рила и Пирин, по високите части отново от мокър сняг.

Но ще бъдат оскъдни, 5-8 литра на квадратен метър. В неделя ще има повече слънце в източните райони, температурите през почивните дни средно ще бъдат 10-15 градуса, в събота 12-17“, прогнозира синоптикът Петър Янков пред „България сутрин“.

Не изпускай тези оферти:

Той ни предупреди да се готвим за чувствително захлаждане през следващата седмица. Максималните температури ще достигнат 16-17 градуса.

„Очакват ни обилни валежи. Ще има чувствително понижение на температурите, валежи от мокър сняг ще има по високите части на планините и по високите полета в западните части.

Тези снеговалежи ще бъдат бързо стопени. Максималните температури ще бъдат 5-10 градуса. Зимата дава сериозна заявка за своето настъпване с тези валежи“, коментира Янков пред Bulgaria ON AIR.

По думите му по-сериозни валежи ще има на 16-17 и 19-20 ноември. Като мокър сняг ще падне и в населени места, но той бързо ще се стопи.

„По-сериозните валежи ще бъдат около 19-20 ноември, след това следва период на студено време с преохладени мъгли, с ниски температури от 0-3 градуса, а максималните ще достигат 5-11 градуса.

После ще има по-сухо време, но с чести мъгли, които са опасни за транспорта, ще има участъци в сутрешните часове със заледяване“, предупреди синоптикът.

Сиромашкото лято ни напусна официално. До края на седмицата е възможно зимата да „почука“ на вратата ни. Температурите ще се понижат доста, каза синоптикът Александрина Янкова пред Bulgaria ON AIR.

Тя сподели, че до четвъртък ще усетим чувствителното захлаждане.

В петък вятърът ще се ориентира от североизток и ще нахлуе по-студен въздух, който ще понижи температурите. Тогава е възможно да има и превалявания в населените места, границата между дъжд и сняг ще е под 1000 метра надморска височина, допълни Янкова

По думите ѝ първите валежи от сняг се очаква да бъдат в столицата.

Все по-често вече ще се радваме на снежните картини, въпреки че дългосрочната прогноза за зимата е с 1-1,5 градуса по-топла. А над Балканите обстановката ще се нормализира, валежите ще спират и ще преобладава разкъсана облачност.

Янкова добави, че захлаждането ще е краткотрайно.

Към средата на месеца ще се редуват по-топли и по-студени дни. Няма да има толкова валежи, повече ще преобладават слънчевите дни. Към края на ноември температурите ще паднат вече по-чувствително и захлаждането ще продължи по-дълго, твърди Янкова.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Това са последните думи на баща, който дари сърцето си на своя син, чието време изтичаше
Next: Объркаха Глория със София Лорен в Италия – буквално спря движението по улиците

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.