Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Възрастна жена: Изписаха ме от онкологична клиника да умра вкъщи, но се справих сама със смес
  • Новини

Възрастна жена: Изписаха ме от онкологична клиника да умра вкъщи, но се справих сама със смес

Иван Димитров Пешев февруари 17, 2023
sabasibasbiasblak.png

Една много приятна, енергична възрастна жена разказа: „… През 1985 г., след две операции, бях изписана от онкологична клиника и изпратена вкъщи да умра, като, както се оказа по-късно, взех 10 дни живот. У дома, след като лежах в леглото два дни, си спомних рецептата за лечение на целия организъм със състав, в който основният компонент е алоето.

Листчето с описанието се беше загубило някъде и започнах да приготвям по памет. Отрязах всички листа от две 4-5 годишни растения, измих ги, избърсах ги с марля, отрязах бодлите и ги прекарах през месомелачка. Оказа се 2 литра заедно с пулпата.

Извадих от мазето 3 кг мед, 2 бутилки червено вино.

Всичко това изсипах в чиста емайлирана тенджера, разбърках добре.

Достатъчно за два трилитрови буркана. Затворих ги плътно, увих ги в черни пуловери и го сложих в мазето върху цимента.

След 10 дни извадих единия буркан, разклатих го и като го бутилирах, започнах да пия 1 супена лъжица три пъти на ден един час преди хранене. Държах бутилките в хладилника, опаковани в черно.

Взимах това лекарство дълго време и през октомври отидох на консултация. Тогава разбрах какво са ми предрекли лекарите.

В резултат се появи извлечение от онкологичната клиника, подписано от нейния директор. В него се казваше, че с диагноза „рак на матката в стадий на гангренозен разпад на тъканите“ ме изписаха като нелечима, а когато ме прегледаха през есента, се оказах напълно здрава и наддадох 22 кг.

По-долу е описан методът на лечение, който използвах с някои пояснения:

  • Не поливайте 5 дни преди да отрежете алоето.
  • Използвайте червено вино със сила 16-18 градуса или портвайн (0,5 л).
  • Оставете сместа за 5 дни.

Първите пет дни се приема по 1 ч.л., а след това по 1 с.л. най-малко 2-3 седмици, но желаният курс е 1,5 – 2 месеца.

Важно е от първите дни пациента да има апетит. Същата смес в същата доза се препоръчва за лечение на белодробна туберкулоза, язва на стомаха, както и психични разстройства и хронични кръвни заболявания, женски заболявания, парализа, зъбобол и главоболие.

Методът е универсален в борбата с хронични и остри лезии на стомаха, черния дроб, червата, сърцето. И може да бъде не само лечебна, но и превантивна.

достатъчно за профилактика.

  • алое – 350 г,
  • мед – 600 г,
  • вино – 350гр.

На всеки пет години, откакто се излекувах, правя тази смес за профилактика. Вече съм на 78 години, но не бързам да умирам.

Събирам различни лечебни билки, пия чай от тях, сутрин правя упражнения по 40 минути.

Continue Reading

Previous: Състоянието на Брус Уилис никак не е добро-Съпругата му публикува нова снимка
Next: Преди земетресението в Турция се случило нещо странно. Ето как се държали птиците – Подсказвали, че ще се случи нещо

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.