Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ген. Венцислав Мутафчийски накара цялата България да настръхне с думите си
  • Новини

Ген. Венцислав Мутафчийски накара цялата България да настръхне с думите си

Иван Димитров Пешев август 16, 2022
mtuafaffkasf.jpg

Нашата професия е изключително рискова. На всеки един лекар му трябват не само умения, за да бъде лекар, явно трябва и нещо друго. Трябва да има сърце, за да жертва живота си за живота на другите. Затова с особено преклонение се отнасяме към днешния ден.

Това заяви генерал-майор д-р Венцислав Мутафчийски, началник на Военномедицинска академия, по време на честването на „Дена на спасението“, предаде БГНЕС.

Мутафчийски коментира и каква е ситуацията във ВМА и как се справят с COVID пандемията.

„Във ВМА имаме двойно повече легла в интензивните отделения от заявените и заповяданите от РЗИ, защото не можем да връщаме пациенти, но разбира се, когато се случва това вече е невъзможно да ги приемем. А инфекциозната ни клиника изобщо не е преставала да приема болни, не само с COVID, но и с другите заболявания, които са особено актуални през лятото. Нямаме свободни легла, това е големият проблем“, каза той.

Генерал-майор д-р Венцислав Мутафчийски, д.м.н., FACS е роден на 20 август 1964 г..

Медицинско образование и специализации

1984 – 1990 г. – Завършва Медицински университет – София, специалност „Медицина”

1989 г. – Офицер в БА

1990 – 1991 г. – Интернатура в КОХ – ВМА – София

1991 – 1993 г. – Началник в медицинска служба в поделение ІV-ти километър – ГЩ

1993 – 1996 г. – Клиничен ординатор КОХ – ВМА – София

1996 г. – Придобита специалност „Обща хирургия”

1996 – 1997 г. – Лекар ординатор във ВБ – Бургас

1997 – 2002 г. – Асистент в КСХ – ВМА – София

1998 – 2000 г. – Изпълняващ длъжност Началник Диагностично-оперативен сектор към Катедра по спешна медицина

2001 г. – Старши асистент

2000 – 2003 г. – Старши асистент в КОХ – ВМА – София

2003 – 2008 г. – Главен асистент в „Клиника по жлъчно-чернодробна и панкреатична хирургия” – ВМА – София

2005 г. – Придобита специалност „Военна хирургия”

2005 г. – Докторант на тема „Взривни травми”

2011 г. – Придобива образователна и научна степен „доктор“ с дисертация на тема „ Взривна травма”

2012 г. – Придобива академичната длъжност „доцент“ към клиника „Чернодробнo-панкреатична хирургия и трансплантология”

2013 г. – Началник клиника по „Ендоскопска, ендокринна хирургия и колопроктология” – ВМА

2014 г. – Началник катедра „Хирургия” – ВМА

2014 г. – Заместник-началник на ВМА по Диагностично-лечебната дейност

2014 г. – Придобива образователна и научна степен „доктор на науките“ с дисертация на тема „Съвременна концепция за отворения корем”

2014 г. – Стратегически курс Военна Академия „Г. С. Раковски“

2014 г. – Дипломиран магистър по мениджмънт на здравеопазването-ФОЗ –МУ-София

2015 г. – Професор по хирургия

2012-2015 г. – Републикански консултант по хирургия

2015-2017 г. – Национален консултант по хирургия

2017 г. – ВРИД Началник на ВМА

С указ № 27 от 07.02.2018 г. на президента на Република България и заповед № КВ-65/12.02.2018 г. на министъра на отбраната е назначен за началник на ВМА и главен лекар на Въоръжените сили на Република България, като е удостоен с висше офицерско звание „бригаден генерал“.

2019 г. – Удостоен е с висше офицерско звание „генерал-майор“ с указ на президента и заповед на министъра на отбраната, считано от 6 май 2019 г.

Участие във военни мисии

2000 г. – Македония – Бежански лагер Радуша

2003 г. – Медицинска евакуация на пострадали при терористичния акт в гр. Кербала – Ирак

2004 г. (януари) – Медицинска евакуация на пострадалите при терористичния акт в гр. Кербала от Болница Ландщул – Германия до ВМА – София

2004 г. (май) – Медицинска евакуация на военнослужещи от Болница Ландщул – Германия до ВМА – София

2006 – 2007 г. – Хирург в Испанската военно-полева болница, База „Арена”, Херат – Афганистан

Специални умения – коремна хирургия, чернодробно-панкреатична хирургия, лапароскопска хирургия, спешна хирургия, чернодробна трансплантация, интраоперативна ехография.

Учебно-научна дейност

Преподавателска дейност към Катедра по хирургия и Хоноруван преподавател в СУ – с общо 790 часа годишно

Реални публикации в наши и чужди списания – 279

Общ импакт фактор – 35.74

Авторство и съавторство с монографии и учебници – 26

Участия в конгреси в България и чужбина – 127

Езикова подготовка

Английски, Руски език

Членство в съсловни организации

БХД-Българско хирургическо дружество

БАГХО-Българска асоциация на гастроентеролози, хирурзи и онколози

ESTES (European Society of Trauma and Emergency Surgery)

AMSUS (Association of Military Surgeons of United States)

IASGO (International Association of Surgeons, Gastroenterologists and Oncologists)

EDS (European Digestive Surgery)

WSACS (World Society of Abdominal Compartment Syndrome)

FACS – Дипломиран член на Американското дружество на хирурзите

Членства в редакционни колегии

„Миниинвазивна хирургия и ендоурология” – България

„Физикална медицина, рехабилитация, здраве” – България

„Спешна медицина” – България

„Военна медицина” – България

„Balkan Military Medical Review” – Турция, Гърция

„Военна медицина“ – Република Беларус

„Military Medical Research” – Китай

„International Journal of Surgery& Medicine-България

Членства в ръководни органи на съсловни организации

Президент на българския борд на Балканския военномедицински комитет;

Президент на Балканския военномедицински комитет;

Президент на Българско научно дружество по военна медицина;

Член на управителния съвет на Научното дружество по спешна медицина;

Заместник-председател на Българското хирургическо дружество

Специализации в чужбина

2008 г. – Regiоnal Medical Center-Landstuhl – “Критични състояния при военна травма”

2008 – 2009 г. – Мадрид – Болница „12-ти Октомври” – „Новости в коремната хирургия и трансплантация на черен дроб“

2009 г. – Париж – Master Class – „Лапароскопска чернодробна хирургия”

2011 г. – Милано – „SILS“

2012 г. – RMC Landshtul – „Авиомедицинска евакуация”

2013 г. – Страсбург – „Лапароскопски курс по чернодробна хирургия и хирургия на жлъчните пътища”

Поощрения и награди

2011 г. – Награден знак „За отлична служба”, втора степен – от министъра на отбраната;

2012 г. – Грамота за проявен висок професионализъм при оказване на медицинска помощ; на пострадалите от терористичен акт в Бургас – министър на здравеопазването;

2012 г. – Почетен знак на българския лекарски съюз (сребърен) – за проява на висок морал и професионализъм в особено тежка ситуация с национално значение;

2013 г. – Благодарствена грамота от посланика на държавата Израел – за оказаната помощ и съдействие на израелските граждани, пострадали при атентата в Бургас

2011 г. – Награден знак „За отлична служба”, първа степен – от министъра на отбраната;

2016 г. – Почетен знак на Министъра на здравеопазването (сребърен)

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Войната се разраря! Човек на Нинова скочи на Радев: Служебният кабинет срива икономиката
Next: Петков и Василев с нова корупционна схема, забъркани са адвокатски кантори, комисионната – над 20%

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.