Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ген. Венцислав Мутафчийски накара цялата България да настръхне с думите си
  • Новини

Ген. Венцислав Мутафчийски накара цялата България да настръхне с думите си

Иван Димитров Пешев август 16, 2022
mtuafaffkasf.jpg

Нашата професия е изключително рискова. На всеки един лекар му трябват не само умения, за да бъде лекар, явно трябва и нещо друго. Трябва да има сърце, за да жертва живота си за живота на другите. Затова с особено преклонение се отнасяме към днешния ден.

Това заяви генерал-майор д-р Венцислав Мутафчийски, началник на Военномедицинска академия, по време на честването на „Дена на спасението“, предаде БГНЕС.

Мутафчийски коментира и каква е ситуацията във ВМА и как се справят с COVID пандемията.

„Във ВМА имаме двойно повече легла в интензивните отделения от заявените и заповяданите от РЗИ, защото не можем да връщаме пациенти, но разбира се, когато се случва това вече е невъзможно да ги приемем. А инфекциозната ни клиника изобщо не е преставала да приема болни, не само с COVID, но и с другите заболявания, които са особено актуални през лятото. Нямаме свободни легла, това е големият проблем“, каза той.

Генерал-майор д-р Венцислав Мутафчийски, д.м.н., FACS е роден на 20 август 1964 г..

Медицинско образование и специализации

1984 – 1990 г. – Завършва Медицински университет – София, специалност „Медицина”

1989 г. – Офицер в БА

1990 – 1991 г. – Интернатура в КОХ – ВМА – София

1991 – 1993 г. – Началник в медицинска служба в поделение ІV-ти километър – ГЩ

1993 – 1996 г. – Клиничен ординатор КОХ – ВМА – София

1996 г. – Придобита специалност „Обща хирургия”

1996 – 1997 г. – Лекар ординатор във ВБ – Бургас

1997 – 2002 г. – Асистент в КСХ – ВМА – София

1998 – 2000 г. – Изпълняващ длъжност Началник Диагностично-оперативен сектор към Катедра по спешна медицина

2001 г. – Старши асистент

2000 – 2003 г. – Старши асистент в КОХ – ВМА – София

2003 – 2008 г. – Главен асистент в „Клиника по жлъчно-чернодробна и панкреатична хирургия” – ВМА – София

2005 г. – Придобита специалност „Военна хирургия”

2005 г. – Докторант на тема „Взривни травми”

2011 г. – Придобива образователна и научна степен „доктор“ с дисертация на тема „ Взривна травма”

2012 г. – Придобива академичната длъжност „доцент“ към клиника „Чернодробнo-панкреатична хирургия и трансплантология”

2013 г. – Началник клиника по „Ендоскопска, ендокринна хирургия и колопроктология” – ВМА

2014 г. – Началник катедра „Хирургия” – ВМА

2014 г. – Заместник-началник на ВМА по Диагностично-лечебната дейност

2014 г. – Придобива образователна и научна степен „доктор на науките“ с дисертация на тема „Съвременна концепция за отворения корем”

2014 г. – Стратегически курс Военна Академия „Г. С. Раковски“

2014 г. – Дипломиран магистър по мениджмънт на здравеопазването-ФОЗ –МУ-София

2015 г. – Професор по хирургия

2012-2015 г. – Републикански консултант по хирургия

2015-2017 г. – Национален консултант по хирургия

2017 г. – ВРИД Началник на ВМА

С указ № 27 от 07.02.2018 г. на президента на Република България и заповед № КВ-65/12.02.2018 г. на министъра на отбраната е назначен за началник на ВМА и главен лекар на Въоръжените сили на Република България, като е удостоен с висше офицерско звание „бригаден генерал“.

2019 г. – Удостоен е с висше офицерско звание „генерал-майор“ с указ на президента и заповед на министъра на отбраната, считано от 6 май 2019 г.

Участие във военни мисии

2000 г. – Македония – Бежански лагер Радуша

2003 г. – Медицинска евакуация на пострадали при терористичния акт в гр. Кербала – Ирак

2004 г. (януари) – Медицинска евакуация на пострадалите при терористичния акт в гр. Кербала от Болница Ландщул – Германия до ВМА – София

2004 г. (май) – Медицинска евакуация на военнослужещи от Болница Ландщул – Германия до ВМА – София

2006 – 2007 г. – Хирург в Испанската военно-полева болница, База „Арена”, Херат – Афганистан

Специални умения – коремна хирургия, чернодробно-панкреатична хирургия, лапароскопска хирургия, спешна хирургия, чернодробна трансплантация, интраоперативна ехография.

Учебно-научна дейност

Преподавателска дейност към Катедра по хирургия и Хоноруван преподавател в СУ – с общо 790 часа годишно

Реални публикации в наши и чужди списания – 279

Общ импакт фактор – 35.74

Авторство и съавторство с монографии и учебници – 26

Участия в конгреси в България и чужбина – 127

Езикова подготовка

Английски, Руски език

Членство в съсловни организации

БХД-Българско хирургическо дружество

БАГХО-Българска асоциация на гастроентеролози, хирурзи и онколози

ESTES (European Society of Trauma and Emergency Surgery)

AMSUS (Association of Military Surgeons of United States)

IASGO (International Association of Surgeons, Gastroenterologists and Oncologists)

EDS (European Digestive Surgery)

WSACS (World Society of Abdominal Compartment Syndrome)

FACS – Дипломиран член на Американското дружество на хирурзите

Членства в редакционни колегии

„Миниинвазивна хирургия и ендоурология” – България

„Физикална медицина, рехабилитация, здраве” – България

„Спешна медицина” – България

„Военна медицина” – България

„Balkan Military Medical Review” – Турция, Гърция

„Военна медицина“ – Република Беларус

„Military Medical Research” – Китай

„International Journal of Surgery& Medicine-България

Членства в ръководни органи на съсловни организации

Президент на българския борд на Балканския военномедицински комитет;

Президент на Балканския военномедицински комитет;

Президент на Българско научно дружество по военна медицина;

Член на управителния съвет на Научното дружество по спешна медицина;

Заместник-председател на Българското хирургическо дружество

Специализации в чужбина

2008 г. – Regiоnal Medical Center-Landstuhl – “Критични състояния при военна травма”

2008 – 2009 г. – Мадрид – Болница „12-ти Октомври” – „Новости в коремната хирургия и трансплантация на черен дроб“

2009 г. – Париж – Master Class – „Лапароскопска чернодробна хирургия”

2011 г. – Милано – „SILS“

2012 г. – RMC Landshtul – „Авиомедицинска евакуация”

2013 г. – Страсбург – „Лапароскопски курс по чернодробна хирургия и хирургия на жлъчните пътища”

Поощрения и награди

2011 г. – Награден знак „За отлична служба”, втора степен – от министъра на отбраната;

2012 г. – Грамота за проявен висок професионализъм при оказване на медицинска помощ; на пострадалите от терористичен акт в Бургас – министър на здравеопазването;

2012 г. – Почетен знак на българския лекарски съюз (сребърен) – за проява на висок морал и професионализъм в особено тежка ситуация с национално значение;

2013 г. – Благодарствена грамота от посланика на държавата Израел – за оказаната помощ и съдействие на израелските граждани, пострадали при атентата в Бургас

2011 г. – Награден знак „За отлична служба”, първа степен – от министъра на отбраната;

2016 г. – Почетен знак на Министъра на здравеопазването (сребърен)

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Войната се разраря! Човек на Нинова скочи на Радев: Служебният кабинет срива икономиката
Next: Петков и Василев с нова корупционна схема, забъркани са адвокатски кантори, комисионната – над 20%

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Арестуваният охранител от НСО Мартин Варадинов пред цяла България: Изпълних дълга си по закон!
  • Пуснаха непоказвано видео от друг ъгъл със Соня Колтуклиева
  • Учителката на Колтуклиева в занаята: Сценката е смешна! Сонче, и ти остаря, смени обувките
  • Проговори гардът, блъснал Соня Колтуклиева: Мартин Виденов призна за заповед отгоре!
  • Натали Трифонова показа с видео как минава един обичаен ден със сина й Арън
  • Такъв пост публикува на страницата си във Фейсбук Евгени Минчев ден след като журналистката Соня Колтуклиева
  • Колтуклиева от болницата: Винаги така съм постъпвала с политиците, искам отговори
  • Военно-окръжният съд в София пусна на свобода 37-годишния офицер от НСО Мартин Варадинов, който бе задържан и обвинен за нанесена средна телесна повреда на журналистката Соня Колтуклиева.
  • Сърцераздирателно! Соня Колтуклиева умряла от притеснение за дъщеря си в САЩ, която била бременна
  • Дани Петканов избухна след освобождаването на убиеца на Милен Цветков

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.