Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гергана Стоянова: Глоба, който не гласува
  • Новини

Гергана Стоянова: Глоба, който не гласува

Иван Димитров Пешев октомври 4, 2022
stasudasidaisdsa.png

 

Невероятната българска актриса Гергана Стоянова призова хората да гласуват, тъй като това е тяхна отговорност.
„Майка ми участва на всички избори в комисиите.

Дрехите на майка ми и баща ми са изгладени от предния ден. Това е отговорност – да вършиш това, което влиза в гражданската ти отговорност. Аз не пропускам да гласувам, дъщеря ми също, откакто има това право.

 

Не изпускай тези оферти:

Не можеш да очакваш детето ти да чете книги, ако нито веднъж не те е виждало с книга. Как да накараме хората да гласуват? Ами, не можеш да накараш хората да гласуват.

Ние се засичаме от избори на избори едни и същи лица, и в студията, и си говорим едни и същи неща. Хайде да видим колко на дъното можем да стигнем като не гласуват всички. Ами нали трябва да имаш някаква отговорност.

 

Ти си отговорен когато трябва да купиш храна за вкъщи, когато трябва да възпиташ детето си, когато трябва възпитано да се държиш в телевизионно студио, но не си отговорен когато трябва да гласуваш.

Какво значи това? Избирателна отговорност? Когато искам съм възпитан, когато не ми отърва, не съм?“, ядоса се тя в студиото на БТВ при водещата Мария Цънцарова, където беше заедно с Николаос Цитиридис.

„Държавата сме ние. Нали ние трябва да направим това, което искаме да се промени? Ти, негласувайки, казваш на сина си – „Сине, нищо не зависи от моя глас.

И от твоя няма да зависи“. Така правиш сина си безличен. За съжаление каквото и да кажа в студиото, няма да има никакъв начин да променя тези, които са решили да не гласуват“, добави актрисата, чийто глас е познат на всички шофьори заради това, че озвучава навигацията.

Накрая тя стигна и по-далеч: „Какъв е начинът? Да има глоба. Не гласуваш, и имаш глоба“.

 

Тук Николаос Цитиридис веднага реагира с усмивка: „Край, изядоха те! Убиха те! Директно! Довиждане!“
„В Австралия май е точно така. Там те глобяват, ако не гласуваш“, продължи Стоянова, а Мария Цънцарова добави: „При нас е задължително, но няма санкции“.

Накрая водещата закри гостуването им с думите: „Вие не сте лоша двойка за следващите избори“
„Президентска двойка? Сакън!“, контрира Цитиридис.

 

Още за политика:

Народният вот класира „Движението за права и свободи“ на трето място. От партията отвориха врати за преговори, но с малък праг.

„Всички онези, които са отговорни за решаването на проблемите на хората и решаването на кризите в страната – мисля че с всеки един от тях ние можем да говорим за търсене на различни формули за стабилно НС и стабилно правителство. Евроатлантическата ни същност, членството в НАТО и ЕС, ние трябва да си носим отговорността“, коментира лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ.

От „Възраждане“, които събраха гласове до номер 4, заявиха, че няма да участват в коалиция на всяка цена.

„Всички други, които в момента ще влязат в парламента са категорично против нашите политики, които искаме да прокараме. Това спира участието с когото и да било в следващото правителство от страна на „Възраждане“, няма как да правим компромис, който реално е национално предателство спрямо въвеждане на еврото“, заяви Цончо Ганев от „Възраждане“.

Съпредседателят на ДБ Христо Иванов обяви, че коалиция с ГЕРБ и ДПС е невъзможна и препоръча: „Президентът Радев да свика КСНС с политическите формации за консултации за бюджета, да се направи график, да се даде време на парламента, и да стане ясно какво може и не може да прави служебният кабинет и да вървим на избори“.

Новият политически играч на парламентарната сцена, преминал бариерата от 4%, се оказа „Български възход“. А Стефан Янев определи като единствена червена линия – националният интерес.

„Нужни са разговори и диалог, които се надявам да бъдат ползотворни, работата на партиите в НС е да намерят начин да взаимодействат, да намерят формулата, по която да бъде създадено правителство“, убеден е Стефан Янев.

Извън 7-партийния парламент остана „Има такъв народ“. Лидерът ѝ Слави Трифонов написа в профила си във Facebook благодарности към гласоподавателите, като завърши с думите „Всичко тепърва предстои“.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Чудо: Жена оздравя, след като посети БГ манастир и написа писмо
Next: Отвориха куфара на жена с българско гражданство на летище София и всички онемяха

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.