Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гордост за БЪЛГАРИЯ! Млада земеделка, достойна за МИС с две висши образования стопанисва 5500 дка
  • Новини

Гордост за БЪЛГАРИЯ! Млада земеделка, достойна за МИС с две висши образования стопанисва 5500 дка

Иван Димитров Пешев януари 13, 2024
sdfvdsfbfdshfdhdfghf.png

Биляна Алтънова: „Не знам какво е почивка, понякога ставам в 6, за да прибирам реколтата”

ТЯ НЕ Е ЛАУРЕАТ В КОНКУРСИ ЗА КРАСОТА, НО ТОВА Е САМО ЗАЩОТО НЕ СЕ ЯВЯВА в подобни такива надпревари и бяга от подобна суета. Напук на общите схващания за хубавите жени на нейната възраст, не ходи често по молове и спа-курорти, нито прекарва цялото си време в модните салони, защото… има да прибира реколта. Има две висши образования и въпреки своите 28 години е мастит земеделски производител. Заедно с баща си Божидар оперират с над 5500 дка в района на Караисен.

Всички в района познават Биляна Алтънова и я сочат като гордост на този богат край, характерен с трудолюбивите си хора.

 

Понякога младата жена става още с изгрева на слънцето, за да бере сладка царевица или зеленчуци, тъй като стопанството едва смогва със заявките, а работната ръка не достига, разказва тя. Биляна е дипломиран магистър по международни икономически отношения от свищовската академия, а отскоро е и дипломиран агроном от Аграрния университет в Пловдив.

Докато повечето от познатите й жени на нейната възраст планували почивки по известни курорти, тя бързала от полето, за да учи за изпити.

„Регистриран земеделски производител съм, по последната ми анкетна карта имам още собствени 70 дка. Учих в Пловдив, за да имам право да отворя и агроаптека“, скромно разказва тя.

През последната година е наблегнала на отглеждането основно на зеленчуци – домати, краставици, пипер и сладка царевица, разбра Магазина за Новини.

Тъй като не достигали работници, често сама се заемала с брането на сладката царевица. „Като навсякъде, не ни достигат работници и затова още от ранни зори съм на полето. Трудно е, защото търговците ни чакат и в този бизнес е така – като дадеш дума, че ще осигуриш даден продукт, трябва да се справиш до точния час, защото стоката се разваля и се губят пазари“, допълва Биляна. Покрай хилядите декари, с които оперира, е изучила и всички земеделски и организационни тънкости.

Познава детайлно възможностите на специализираните машини, начина, по който се изготвят и набавят нужните документи, изготвя арендни договори, изплаща ренти… С всичката тази работа се справя почти сама. Независимо от голямото натоварване на полето, винаги успява да отдели и време за прекрасния си син Божидар, който носи името на баща й.

Част от стопанството на младата земеделска производителка.

НЕ КРИЕ, ЧЕ ОЩЕ ОТ МАЛКА Е СРЕД НИВИТЕ И ТОВА ПРЕДОПРЕДЕЛЯ И ПЪТЯ Й В ЖИВОТА. Не е мислила никога да се занимава с нищо друго освен със земеделие. Така възпитава и детето си, което често също е с нея на полето. Едно от малкото неща, за които има време е хобито й да прави маникюр.

„Работила съм и това, докато учех, но вече нямам толкова време. Мога да кажа, че да оформям и оцветявам нокти е начинът ми да си почивам“, обяснява още тя. Тъй като е доста разтропана, хората от Караисен й възлагат и големи надежди да бъде оправен пътят им. Биляна даже оглавява местния инициативен комитет, който наскоро организира протести, за да издейства средства за реконструкция на републиканското трасе.

„Биляна е нашата гордост. Такива като нея трябва да са младите и да се завръщат по селата, защото тук ни трябват трудолюбиви и можещи. Тя е чудесен пример за това как от земеделие човек може да успява и да живее добре, стига да му се работи“, коментират всички в Караисен.

Стилян НАЙДЕНОВ

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Урок по история: Този известен български град се е казвал Свети Врач! Искат да върнат името му
Next: Важен е детайлът – поръси със сол на прага, изречи 1 дума и всичко в живота ти ще се промени

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.