Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Да помогнем на Сашко! Баба ме гледа сама. Закусвам филия с мас, и на обяд не ядем, за да може да вечеряме
  • Новини

Да помогнем на Сашко! Баба ме гледа сама. Закусвам филия с мас, и на обяд не ядем, за да може да вечеряме

Иван Димитров Пешев октомври 6, 2022
sasashashkasho.jpg

Ще Ви разкажа за Сашко …..Това е Александър той е на 7 мръсен е и е българче !!!Сашко е гледан от баба си ,която не работи има 5 братя и сестри жива ,но безхаберна майка ,която ги е изоставила .

Когато го питам какво закусва днес каза филия със свинска мас …,а за обяд :Баба каза ,че на обяд няма да ядем за да са ни празни стомасите за вечерта …

Сашко живее в средна кула ,аз ще му помогна …ако някой има дрешки обувки и желание може да помогне ,може да дойдете да се запознаете с него

Който желае да изпраща каквото и да е може да го пуска до офис на Лео Експрес в Русе, бул. Липник 106 към мен, сметка получател. Колегите по градовете ми имат координатите, така че няма да ви искат допълнително инфо като тел. номер и т.н.

Не изпускай тези оферти:

Аз ще се ангажирам всичко да стигне при децата, като ще бъде и документирано от моя страна. Само се надявам това, което стига до тях наистина и децата да го усещат!

Още новини от България:

10 пейки с интересни факти за река Дунав бяха дарени днес от Kaufland България на Община Русе. Инициативата е част от мащабната кампания на групата Schwarz срещу замърсяването с пластмаса на реката „Заедно за по-чисти реки”.

„Признателен съм за дарението, защото с него повдигате темата за опазването на един от символите на града ни – Дунава. Избрахме да поставим пейките на любимия на русенци кей, защото така посланието ще достигне до повече хора“, каза зам.-кметът Енчо Енчев на официалното представяне на дарението.

„Важно е да насочваме вниманието към въпроси, които са обществено значими за хората. Само по този начин можем да достигнем до промяна в начина на мислене и живот”, сподели ръководителят „Продажби“ за Северна България на най-голямата търговска верига у нас Георги Янев.

Направеното дарение е продължение на инициативата на компанията за почистване на брега на реката.

Акцията, в която се включиха служители на веригата и техните семейства, се проведе в началото на септември край брега на Дунав в близост до град Мартен и в изпълнение на стратегията за пластмасата Reset Plastic на компанията.

Дарените пейки са разположени на крайбрежната алея на кея в Русе, между понтони 10 и 11. От тях може да научите, че през Дунав в морето годишно попадат 1000 т пластмасови отпадъци, реката е една от най-застрашените от замърсяване реки в света, тя е дом на 65 вида риба и над 320 вида птици в долното си течение и още много други любопитни, но и алармиращи общественото съзнание факти.

Хуманитарна организация от Германия „Искри на надеждата“ (Christliche Hilfsverein „Hoffnungsfunken e.V.“) от гр. Льосниц, провинция Саксония, Германия направи поредното си дарение за Дома за стари хора в град Мездра. Дарението включва облекла, спално бельо, одеяла, килими, обувки, перилни препарати, медицински консумативи, лекарства и други. А така също хранителни продукти- сирене, кашкавал, топено сирене, сварен боб, сухи чушки и маргарин, с които ще бъде разнообразена храната на потребителите на дома. Хуманитарната помощ допълва модерен дефибрилатор на стойност 10 000 евро, който ще бъде предоставен за нуждите на МБАЛ – Мездра.

Представители на немската благотворителна организация бяха приети от кмета на община Мездра Иван Аспарухов. В знак на благодарност за дарението Иван Аспарухов им връчи плакет за дарител на общината, плакет с буквите на двете български азбуки – глаголицата и кирилицата, книги и бутилка марково вино. Гостите от Германия посетиха Туристически комплекс „Дядо Йоцо гледа“ край село Очиндол.

Приятелските контакти между Община Мездра и Christliche Hilfsverein „Hoffnungsfunken e.V.“ датират от 2013 г., разказа Наталия Христова-Горанова, директор на Общинския център за социални услуги и дейности. Те са установени благодарение на мездренката Ани Франц, дългогодишна библиотекарка в бившето текстилното предприятие „Станке Димитров“. През годините „Искри на надеждата“ е подпомагала многократно Социално-педагогическия интернат в с. Лик, а след неговото закриване – Дома за стари хора, Комплекс социални услуги за деца и лица с увреждания и МБАЛ – Мездра.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: САМО брашно, вода и сол: невероятно меки ТУРСКИ палачинки! Забравяш тотално за хляба, щом ги опиташ
Next: Проф. Радулов: МВР повече е свързан с бандитите, отколкото да пази гражданите

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.