Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дават по 30 хиляди на всеки, отишъл да живее на това приказно място, но има едно условие
  • Новини

Дават по 30 хиляди на всеки, отишъл да живее на това приказно място, но има едно условие

Иван Димитров Пешев ноември 2, 2023
dfgdfhgrthghfghv.png

Всички сме мечтали да стегнем багажа си и да излетим за красива и слънчева дестинация, където да заживеем безгрижно. Представете си, ако можеше и да ви платят солидна сума, за да го направите.

 

Ами, възможно е. Примамлива оферта предлага заселване в Италия, пише GlasNews.bg.

 

Повечето хора няма да имат нужда от много убеждаване, за да предприемат приключенската промяна. Но има една уловка – трябва да сте на определена възраст, за да отговаряте на условията за схемата за доходи за активно пребиваване.

Ако сте под 40 години, тогава можете да получите солидна сума пари и да се преместите в Калабрия. Регионът е известен като „пръста на крака“ на Италия, тъй като се намира в острия край на полуострова с форма на ботуш.

 

Калабрия е осеяна с плажове като от картичките и спиращи дъха планини, на които да се отпуснете – с цялата красота на крайбрежието на Амалфи, но без хаоса.

Повечето хора няма да имат нужда от много убеждаване, за да предприемат приключенската промяна. Но има една уловка – трябва да сте на определена възраст, за да отговаряте на условията за схемата за доходи за активно пребиваване.

Регионът призовава хората да се преместят там като предлагат стимул от 29,920 евро. Но, трябва да сте готови да направите промяната в рамките на само 90 дни.

 

Освен че сте под 40 години, трябва да имате и малко бизнес мозък. Основната цел на общността е хората да вдъхнат нов живот на малки населени места в Калабрия и да дадат на местната икономика така необходимия тласък.

ака че или ще трябва да стартирате нов бизнес, който ще е от полза за жителите, или ще намерите позиция от работните места, които трябва да бъдат запълнени.

Има много опции за работа в ресторанти, хотели и магазини. А тези, които се преместят, могат да получат месечни вноски до 1,150 евро за период от три години.

 

Други могат да получат парите като еднократна сума, за да им помогнат да финансират стартирането на нов бизнес. Успешните кандидати ще живеят в села с около 2000 жители. Съветникът Джанлука Гало измисли идеята, за да спре упадъка на тези малки общини.

Той каза: „Искаме да срещнем търсенето на работни места с предлагането, затова помолихме селата да ни кажат какъв тип професионалисти им липсват, за да привлекат конкретни работници. Имахме огромен интерес от страна на селата и се надяваме, че ако тази първа схема проработи, има вероятност да последват още през следващите години.“

 

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Цветанка Ризова побесня и повиши тон на премиера в ефира на bTV заради…
Next: Ваня Григорова отново скочи на Терзиев, но подскочи като ужилена от тези въпроси

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.