Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Деси пусна потресаващ запис! Нав предсказва по БТВ собственото си убийство и убиеца с име едно към едно! Още
  • Новини

Деси пусна потресаващ запис! Нав предсказва по БТВ собственото си убийство и убиеца с име едно към едно! Още

Иван Димитров Пешев февруари 9, 2023
nasvbasgasasfsagas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Кадър БТВ

Иван Владимиров – Нав едно към едно е разказал как ще бъде убит и от кого в ефира на БТВ пред Сашо Кадиев и Деси Стоянова.

В случая не става въпрос за предсказание на база на паранормални способности, ами на обикновена логика предвид факта, че българските институции са ампутирани и бездействат при сигнали на граждани, а действат само вертикално по нареждане отгоре на принципа на единоначалието.

Това обикновено се случва, когато стане най-лошото, като в случая.

Нав многократно е заплашван от съседа си Тонев, който го обвинявал, че му пречи да спи, макар психологът никога да не е вдигал шум и да не е правил купони у дома.

„Аз имам такъв съсед, който според мен има ментално отклонение.

 

Нямам уредба вкъщи, нищо не правя вкъщи, само работя на компютъра през деня и между 2 и 4 се движа компютърния стол, ходя, а той ми залива вратата с машинно масло. Хвърля ми яйца по прозореца, защото аз съм му вдигал шум и той не можел да спи. Мога да се закълна във всичко свято, че аз съм най-тихият човек на света.

 

Не вдигам купони, нямам цех за летви. По-тих няма как да бъда, освен ако не практикувам йога. Ходих много пъти в полицията, казват, че нищо не може да се направи, а това е бивш полицай, който вероятно има оръжие и аз не знам дали няма утре да съм поредния случай на застрелян, защото съм се преместил по-рязко на стола.“, казва Нав.

Деси се включва:

„Този случай показва, че има нещо много сбъркано. Ето тук седим 4-ма души и има един, който звучи правдоподобно. В много блокове има такива казуси. Ако ти се държиш по начина, разписан от закона по каналния ред цивилизовано нищо не се случва.“, казва Деси.

„Трябва да стане най-лошото, за да се действат“, констатира сериозно Сашо Кадиев.

„Аз понеже съм мирен и културен човек и не вярвам в насилие да ходя да го набия и хората ми се смеят, че в България не стават така нещата. Винаги ще има луди хора. Това са хора с биполярно разстройство. Те не се в ред. Не можем дори да го съдим.“, казва Нав.

„Не мога да повярвам, че Иван Владимиров-Нав вече го няма. Убит от съседа, тормозил го в продължение на години. Бивш полицай, човек, от когото всички са се страхували, човек, вадил пистолет, удрял друг съсед, по разказите на самия Нав.

И никой не е направил нищо, за да бъде спрян навреме. „Ходих много пъти в полицията, казват че нищо не могат да направят. Не знам дали няма да съм поредния случай на застрелян“.“, коментира Деси Стоянова.

„Нав беше седмичен коментатор в „Преди обед“ през ноември, коментирахме случая с Иво Андреев, който си отиде на 41 от куршум на съсед в центъра на София. Днес вече и Нав го няма, думите му се оказаха зловещо пророчески.

Бездействието, мълчаливото преглъщане и подминаването като „маловажни“ на случаите на насилие и тормоз, само защото ОЩЕ не са стигнали докрай, убиват. Докога?!“, посочва тя.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Хиляди не могат да скрият сълзите си! Софийски университет потъна в скръб, отиде си Естер Бодурска-Денкова
Next: Проклятие от златно имане ли застигна бившия боксьор Рамбо, който почина от студ на пазара в Бургас

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.