Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Диетата на Атанас Узунов стана хит – ядейки пържоли на корем, той е успял да свали 70 килограма без да спортува дори
  • Новини

Диетата на Атанас Узунов стана хит – ядейки пържоли на корем, той е успял да свали 70 килограма без да спортува дори

Иван Димитров Пешев март 10, 2023
dasdasirkastoasdkas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Атанас Узунов, който увлече хиляди българи, борещи се със затлъстяването в своя режим на хранене, посети наскоро Велико Търново.

 

Срещата с него се състоя в клуб „Седем“, а интересът бе толкова голям, че заведението едва успя да побере желаещите да присъстват. 40-годишният мъж за кратко време се превърна в интернет сензация и спечели 220 000 последователи в социалната мрежа Фейсбук.

 

Той мотивира хората с личния си пример, който безспорно е силно впечатляващ, а диетата му със сланина стана хит у нас. Столичанинът смъкнал цели 70 кг без активно спортуване, но с обилно похапване.

Ежедневно в страницата му „Оригинал – отслабвай и бъди здрав с мен – Атанас Узунов“ хора публикуват свои снимки преди и след режима. Някои от тях са се вталили с по 30 – 40 килограма и с гордост заявяват, че са преборили редица заболявания като хипертония, диабет, остеопороза, тежки депресии и т.н.

Атанас сподели пред „Борба“ личната си история и подробности около диетата, която създал.
Преди да промени хранителното си меню, тежал 140 кг и имал букет от болести, които вървят в комплект с наднорменото тегло – високо кръвно налягане, разширени вени, болки в краката и кръста, стигнал дори до преддиабетно и прединфарктно състояние.

Пробвал всякакви диети, но ефектът бил нулев, а хапчетата се увеличавали.
„Тогава взех нещата в свои ръце и започнах да се уча от най-добрите лекари и диетолози в света – Уилям Дейвис, Тим Ноукс и т.н., защото тези хора имат огромни успехи в тази сфера.

Четох денонощно, гледах видеа по темата и стартирах собствен път на изцелението, както обичам да казвам. От многото информация извлякох необходимото, научих кое е полезно да се яде, кое влияе лошо и може буквално да те убие“, заяви Атанас.

Основният принцип в режима му е да залага на приема на храни, богати на естествени мазнини. В тази група влиза консумацията на месо, масло, сирене и мляко с висока масленост. Позволено е похапването на мазни вратни пържоли, сланина, дреболии, карантии.

„Разбира се, не бива да се яде цяла седмица само пържоли. До три-четири дни е напълно достатъчно и нормално. През останалото време – риба, зеленчуци, които растат над земята, салати. Готви се само с масло или домашна мас. Овкусяването на салатите става със студено пресован зехтин“, обясни Атанас.

Вторият основен принцип в режима е пълно изключване на въглехидрати – пълнозърнести тестени продукти и сладкиши. Иначе казано, край на хляба, пиците, дюнерите, баничките, кифлите, овесените каши, вафлите и шоколадите. Рафинираните храни и варивата също отпадат от менюто.

„С времето човек става зависим от тази вредна храна, пълна с въглехидрати, и когато от малък я яде, той става неин роб, в повечето случаи – докато е жив. Навремето нашите баби и дядовци са яли хляб и кренвирши, но не са пълнеели, просто защото тези храни не са били като днешните – пълни с консерванти, подобрители и т.н. Вложените химии увеличават апетита, притъпяват ситостта, ядеш много и пълнееш, а резултатите са жестоки – сърдечни удари, съдови заболявания, диабет тип 2, и много други“, коментира мъжът.

Според диетата на Атанас трябва да се пропуска закуската, тъй като през нощта организмът преработва храната и има нужда от почивка в сутрешните часове. Вместо с храна денят може да започва с чаша кафе с лъжица кокосово масло. На обяд човек може да консумира салата и вратна пържола, а за вечеря – отново салата, сирене и яйца.

Един ден в седмицата е отделен на т.нар. „лечебно гладуване“, в който организмът рестартира и повишава имунната си система. Тогава единственото позволено за прием са водата и кафето.

Всеки ден столичанинът получава стотици писма от хора, които са успели да отслабнат и да подобрят здравословното си състояние, следвайки режима му. Мотивиран от добрите отзиви, написал книга, която предстои да излезе на книжния пазар през декември.

Галина ГЕОРГИЕВА

Сн. авторката

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Майката кметица на Милица от Ергенът 2 се включи: Ще Ви кажа цялата истина за Евгени и продукцията
Next: Вече не ни остана психика, проплакаха в Турция. Нов силен трус!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.