Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дъщерята на Николета и Божинов с дрешки за хилядарка и телефон за 2 бона
  • Новини

Дъщерята на Николета и Божинов с дрешки за хилядарка и телефон за 2 бона

Иван Димитров Пешев октомври 2, 2022
nasnaisnkasnkas.jpg

Дъщерята на Николета Лозанова и Валери Божинов от малка е свикнала да получава само най-доброто (и най-скъпото).

Както е известно, тийнейджърката посещава едно от най-скъпите училища в страната, а редовно дефилира в социалните мрежи със скъпи маркови дрешки – досущ като известната си майка.

Сега обаче най-успешната родна плеймейтка буквално позлати дъщеря си! Малката Никол Божинова е облечена в дизайнерски дрехи на дъщерята на „бийтълса“ Пол Маккартни – Стела Маккартни, чиито колекции са едни от най-скъпите.

Не изпускай тези оферти:

Преди дни майка и дъщеря заминаха за Париж, където посветиха няколко дни на забавления и обиколки из „Дисниленд“, преди старта на новата учебна година.

 

По време на воаяжа си из френската столица гордата Николета засне щерка си, която вече умело копира известната си майка и е усвоила техниките за селфита, писа „България Днес“.

Никол Божинова

На кадъра се вижда, че малката Никол е облечена от глава до пети в дрехите на Стела Маккартни от детската й колекция.

Справка в официалния сайт на дизайнерката разкрива, че малката кръгла дамска чанта на рамото на Никол струва 113 долара, или около 200 лв., розовата пола е на цена около 150 лв., а най-скъпи се оказват каубойските ботуши, които са над 500 лв. Така цялостната визия на ученичката струва повече от една минимална заплата у нас.

Впечатление прави и телефонът, с който дъщерята на Валери Божинов се снима. Той е последен модел сгъваем телефон, който е от няколко седмици на пазара и струва над 2000 лв.

Още интересни новини:

Тази история действа почти подвеждащо, но за съжаление не само тук, но и в региона през последните години се превърна в реалност, научи 365novini.

Гергана беше щастлива да отпразнува сватбата си и след тържеството, когато се върнали у дома с младоженеца и извадили пликовете, които са получили с подаръци, очаквала ги истинска неприятна изненада, от която и двамата се шокирали!

Те са имали 150 плика, в които трябвало да има пари, но вместо това, в част от тях не е имало нищо, а в един имало празно листче с формата на банкнота. Намерили цели 15 празни пликове.

Момичето казва, че разбира какво означава да нямаш пари и какво е криза, но за това има други начини, а не да се остави празен плик като подарък, който със сигурност е трудно да се провери от кого идва.

Още новини:

Театралната звезда Мариус Куркински вече 2 години е много притеснен и животът му е станал истински ад. Причината е, че се страхува до болка от COVID-19.

Ивайло Стоянов, както е истинското име на режисьора, има всички дози ваксини, но това не спира уплахата му. Затова той спазвал всички противоепидемични мерки. Носел маска на лицето дори на открито, миел си ръцете по 20 пъти на ден, а в себе си винаги носел дезинфектант.

Идолът на няколко поколения гледал да не излиза много от вкъщи. Правел го само по работа, а в свободното време се криел у дома, уплашен да не го пипне коронавирусът.

Близки до актьора издават, че той винаги е бил много отговорен за здравето си и винаги се е грижил за него. Още като млад се страхувал от един куп болести и се опитвал да води здравословен начин на живот, доколкото се позволява това на човек, завършил НАТФИЗ.

Последните години обаче били истински ад за Куркински.

Освен че се страхувал за живота си, той понесъл и много финансови загуби от отменените си спектакли заради Ковид кризата. Това се отразило на джоба му и днес се налага да работи двойно, за да възстанови щетите си.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Глуха туристка пада от 50 метра в планината, но когато спасителите най-накрая я намират, тя не е сама
Next: Предстоят ни 24 часа валежи, бури и екстремни ветрове!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.