Инфлацията при хранителните продукти е към 35-40 процента. Това е интегрираната инфлация, тази при цената на производството. Например при производство на азотен тор 80 процента от себестойността е газът.
В момента сиренето и кашкавала, които купуваме са от мляко, произведено преди три месеца. При тогавашните цени. Това обясни доцент Огнян Боюклиев от БАН в „България сутрин“.
Два пъти поскъпване на цената на производство на тези продукти, точно както прогнозата на учените.
„При млякото също е интересно, цената на килограм концентриран фураж и литър мляко, това съотношение в цените повлия. Ако към днешна дата започна да произвеждам кашкавал, ще купя мляко за най-малко за 10-15 лв., отделно са другите разходи.
Не изпускай тези оферти:
Цената на истинския кашкавал е около 30 лв. при онези цени на млякото. След 2-3 месеца отново ще поскъпнат“, допълни доц. Боюклиев в ефира на Bulgaria ON AIR.
Според него в момента наблюдаваме битка на инфлацията с производството. Докато политиците се хвалят, че са вдигнали пенсиите с 20%, храните поскъпнаха с 40%. Реалните доходи са надолу.
Цената на захарта също продължава да расте
Тя се търгува на борсата и нейната цена не зависи толкова от другите фактори. Но е факт, че предлагането е по-малко и ще има още поскъпване – но постепенно и със стотинки.
Най-рязко ще е поскъпването на млечните и месните продукти. Олиото успокои цената си заради внесения от Украйна слънчоглед. Сухото мляко е стока, която внасяме, заедно с млечен концентрат и млечни сурогати.
Преди 30 години млякото беше в опакова от 500 грама, сега има и по 350 и по-малко, което е показателно.
По думите ние сме голям вносител на сухо мляко, млечен концентрат и на млечни сурогати: „Млеката преди 30 години бяха в опаковка от 500 гр., сега има по 350, и по-малко.“
Потреблението на българина се свива, но не количествено, а качествено
„Делът на разходите за храна нараства, но идва отоплителният сезон и разходите за енергия ще нараснат. Нужни са субсидии, бих субсидирал газта за производителите на торове.
Няма как и цената на брашното да не е нагоре. Октомври, ноември, декември ще влезе новата реколта от зърно – поне 20-30% ще има ръст на цената на хляба. Някои производители си правят изчисление, че ще стигне 3-3,50 лв., но говорим за хубавия бял хляб“, категоричен е доц. Боюклиев.
Още за инфлацията:
„Инфлацията няма да бъде потисната просто като се увеличат лихвите“, това коментира подуправителят на БНБ Калин Христов по време на форума „Инфлацията – криза и възможност“, организиран от Bulgaria ON AIR.
Според него „наблюдаваме една от най-тежките и негативни като природа инфлации – свиване на предлагането и свръхстимулирано общо търсене. Имаме постоянни събития, които водят до непрекъснато свиване на общото предлагане в света“, заяви той.
По думите му всички са вярвали, че инфлацията перманентно ще бъде много ниска. А България е била една от малкото страни, които са успявали фискално да направят определено ниво на консолидация.
„Но общо фискалната политика беше силно стимулираща. Паричната политика беше ултрастимулираща, особено в еврозоната, където имахме отрицателни лихвени проценти. Обикновено ефектът са финансови балони. Друг феномен са криптоактивите, които на практика са измамни схеми, облечени в доста софистицирани технологични опаковки“, обясни Христов.
„Имаме грешки на паричната и фискалната политика. При предлагането вървяха постоянни трендове на свиване на работната сила. В България работната сила се свива с 90 хил. души на годишна основа.
Води до това работниците да получават по-голяма сила спрямо работодателите, особено висококвалифицираните. Имаме увеличение на работните заплати в частния сектор много над увеличението на цените. Но това е съчетано с намаляване на производителността“, каза още подуправителят на БНБ.
„Спряха по-рано покупките от всички други. Започнаха количествено затягане и да продават ценните книжа, които бяха закупили. Докато в еврозоната – непрекъснато ускоряваща се инфлация. Там политиката беше много по-различна – много бавна и плаха реакция на повишение на лихвите. Няма и сигнал за количествено затягане.
Ако не ги следваме (САЩ – бел. ред.), в еврозоната ще се стигне до голямо обезценяване на еврото, което ще генерира много по-голям инфлационен ефект. Внасяме инфлацията основно от еврозоната, при нас не се вижда стигане на плато по отношение на инфлацията“, разясни Калин Христов.
Той е на мнение, че не е добра политиката, в която стимулираме потреблението с намаляване на ДДС. А увеличаването на данъците върху труда много бързо ще бъде пренесено в крайните цени.
„Все по-малко инвестираме всяка една година от 2009 г. насам. Увеличаването на данъците върху капитала няма да доведе до стимулиране на предлагането. Да се решава проблема с инфлацията с административни тавани на цените е силно заблуждаващо“, подчерта подуправителят на БНБ.