Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Експерт от БАН: Тепърва ще скачат цените, кашкавалът ще гони 30 лева, хлябът 3-3.50, а млякото
  • Новини

Експерт от БАН: Тепърва ще скачат цените, кашкавалът ще гони 30 лева, хлябът 3-3.50, а млякото

Иван Димитров Пешев октомври 11, 2022
ekspeprebanban.jpg

Инфлацията при хранителните продукти е към 35-40 процента. Това е интегрираната инфлация, тази при цената на производството. Например при производство на азотен тор 80 процента от себестойността е газът.

В момента сиренето и кашкавала, които купуваме са от мляко, произведено преди три месеца. При тогавашните цени. Това обясни доцент Огнян Боюклиев от БАН в „България сутрин“.

Два пъти поскъпване на цената на производство на тези продукти, точно както прогнозата на учените.

„При млякото също е интересно, цената на килограм концентриран фураж и литър мляко, това съотношение в цените повлия. Ако към днешна дата започна да произвеждам кашкавал, ще купя мляко за най-малко за 10-15 лв., отделно са другите разходи.

Не изпускай тези оферти:

Цената на истинския кашкавал е около 30 лв. при онези цени на млякото. След 2-3 месеца отново ще поскъпнат“, допълни доц. Боюклиев в ефира на Bulgaria ON AIR.

Според него в момента наблюдаваме битка на инфлацията с производството. Докато политиците се хвалят, че са вдигнали пенсиите с 20%, храните поскъпнаха с 40%. Реалните доходи са надолу.

Цената на захарта също продължава да расте

Тя се търгува на борсата и нейната цена не зависи толкова от другите фактори. Но е факт, че предлагането е по-малко и ще има още поскъпване – но постепенно и със стотинки.

Най-рязко ще е поскъпването на млечните и месните продукти. Олиото успокои цената си заради внесения от Украйна слънчоглед. Сухото мляко е стока, която внасяме, заедно с млечен концентрат и млечни сурогати.

Преди 30 години млякото беше в опакова от 500 грама, сега има и по 350 и по-малко, което е показателно.

По думите ние сме голям вносител на сухо мляко, млечен концентрат и на млечни сурогати: „Млеката преди 30 години бяха в опаковка от 500 гр., сега има по 350, и по-малко.“
Потреблението на българина се свива, но не количествено, а качествено

„Делът на разходите за храна нараства, но идва отоплителният сезон и разходите за енергия ще нараснат. Нужни са субсидии, бих субсидирал газта за производителите на торове.

Няма как и цената на брашното да не е нагоре. Октомври, ноември, декември ще влезе новата реколта от зърно – поне 20-30% ще има ръст на цената на хляба. Някои производители си правят изчисление, че ще стигне 3-3,50 лв., но говорим за хубавия бял хляб“, категоричен е доц. Боюклиев.

Още за инфлацията:

„Инфлацията няма да бъде потисната просто като се увеличат лихвите“, това коментира подуправителят на БНБ Калин Христов по време на форума „Инфлацията – криза и възможност“, организиран от Bulgaria ON AIR.

Според него „наблюдаваме една от най-тежките и негативни като природа инфлации – свиване на предлагането и свръхстимулирано общо търсене. Имаме постоянни събития, които водят до непрекъснато свиване на общото предлагане в света“, заяви той.

По думите му всички са вярвали, че инфлацията перманентно ще бъде много ниска. А България е била една от малкото страни, които са успявали фискално да направят определено ниво на консолидация.

„Но общо фискалната политика беше силно стимулираща. Паричната политика беше ултрастимулираща, особено в еврозоната, където имахме отрицателни лихвени проценти. Обикновено ефектът са финансови балони. Друг феномен са криптоактивите, които на практика са измамни схеми, облечени в доста софистицирани технологични опаковки“, обясни Христов.

„Имаме грешки на паричната и фискалната политика. При предлагането вървяха постоянни трендове на свиване на работната сила. В България работната сила се свива с 90 хил. души на годишна основа.

Води до това работниците да получават по-голяма сила спрямо работодателите, особено висококвалифицираните. Имаме увеличение на работните заплати в частния сектор много над увеличението на цените. Но това е съчетано с намаляване на производителността“, каза още подуправителят на БНБ.

„Спряха по-рано покупките от всички други. Започнаха количествено затягане и да продават ценните книжа, които бяха закупили. Докато в еврозоната – непрекъснато ускоряваща се инфлация. Там политиката беше много по-различна – много бавна и плаха реакция на повишение на лихвите. Няма и сигнал за количествено затягане.

Ако не ги следваме (САЩ – бел. ред.), в еврозоната ще се стигне до голямо обезценяване на еврото, което ще генерира много по-голям инфлационен ефект. Внасяме инфлацията основно от еврозоната, при нас не се вижда стигане на плато по отношение на инфлацията“, разясни Калин Христов.

Той е на мнение, че не е добра политиката, в която стимулираме потреблението с намаляване на ДДС. А увеличаването на данъците върху труда много бързо ще бъде пренесено в крайните цени.

„Все по-малко инвестираме всяка една година от 2009 г. насам. Увеличаването на данъците върху капитала няма да доведе до стимулиране на предлагането. Да се решава проблема с инфлацията с административни тавани на цените е силно заблуждаващо“, подчерта подуправителят на БНБ.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нашенец пое към България, за да умре при майка си
Next: Инфаркт и двойно уголемено сърце погубили таксиметровия шофьор в София

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.