Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето как опитните строители избелват фугите между плочките
  • Новини

Ето как опитните строители избелват фугите между плочките

Иван Димитров Пешев октомври 6, 2022
fausgasplochki.jpg

Ако скоро не планирате да сменяте плочките в банята, то сигурно и вас ви притеснява големият проблем на всички – фугите . С времето те потъмняват, в тях се събира мръсотия, а често – и мухъл.

Ако не ви се иска да правите ремонт, само за да се отървете от черните фуги , днес ви предлагаме да обърнете внимание на тези 3 лесни и ефикасни начина за почистване на фуги , които дори опитните строители ползват.

почистване на фуги

Как да подновите фугите между плочките, така че да изглеждат като нови?

Не изпускай тези оферти:

1. Коректор

коректор за фугите

Да, ще ви трябва най-обикновен коректор тип писалка, който може да бъде закупен във всеки магазин за канцеларски материали. Разклатете коректора добре преди употреба, след това прокарайте четката по фугата, натискайки леко.

2. Паста за зъби

фуги с паста за зъби

Пастата за зъби се използва широко като ефективно почистващо средство. Благодарение на този продукт дори обувките отново побеляват. Избелващите свойства на пастата също ще бъдат много полезни за нас. Просто изстискайте малко бяла паста върху ненужна четка за зъби и нанесете по фугите. Когато пастата изсъхне, празнините между плочките ще бъдат бели.

3. Оцет, сода и лимонов сок

почистване на фуги

Смесете тези съставки, за да получите идеалното средство за почистване на фугите между плочките. Сода, белина и смес от кислородна вода и вода в съотношение 1: 2 имат същия ефект.

Когато забележите, че фугите между плочките са потъмнели, не се паникьосвайте и не бързайте да правите ремонт на банята. В края на краищата можете да се справите с проблема с такива доказани народни методи.

Още рецепти:

Ние всички знаем за невероятните ползи от ябълковия оцет за здравето, но не всеки знае, че дневната консумация на супена лъжица ябълков оцет преди закуска може да подобри цялостното ви здравословно състояние.

Ябълковият оцет осигурява на организма важни минерали и витамини и дори ви помага да отслабнете по-бързо.

Подготвили сме 10 основни причини, поради които трябва да започнете да консумирате ябълков оцет всеки ден:

Избелване и укрепване на зъбите

Използването на ябълков оцет за изплакване на устата ще укрепи зъбите и ще ги направи по-бели.

Високо съдържание на калий

Калият е много важен минерал за предаването на мускулни и нервни импулси.

Регулиране на баланса на pH

Ябълковият оцет е богат на оцетна киселина, която нормализира нивото на рН в целия организъм.

Профилактика срещу множество заболявания

Ябълковият оцет има мощни антивирусни свойства, които намаляват слузта в тялото и намаляват симптомите на алергии и заболявания.

Премахване на токсини от организма

Ябълковият оцет е богат на мощни антиоксидантни свойства и помага лесно да се отървете от токсините.

Нормализиране на кръвната захар и кръвното налягане

Ябълковият оцет увеличава концентрацията на инсулин и понижава кръвната захар и кръвното налягане.

Ускорява процеса на отслабване

Подобрява състоянието на кожата

Прилагането на ябълков оцет към засегнатите области може ефективно да лекува всяко състояние на кожата.

Укрепва косата и я прави блестяща

Миенето на косата с ябълков оцет поне веднъж седмично ще я направи обемна и лъскава.

Вижте още: Витамин В12 и признаци за неговия дефицит в тялото ни

Лечение при натъртване и слънчево изгаряне

За лечение на слънчеви изгаряния и натъртвания, накиснете кърпа в ябълков оцет и я поставете върху засегнатата област, за да получите облекчение.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Проф. Радулов: МВР повече е свързан с бандитите, отколкото да пази гражданите
Next: Съсипан от мъка: Голяма трагедия застигна Кръстю Лафазанов, актьорът не е на себе си

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.