Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жена отиде по спешност в ИСУЛ и повече не се върна, близките обвиняват
  • Новини

Жена отиде по спешност в ИСУЛ и повече не се върна, близките обвиняват

Иван Димитров Пешев март 1, 2023
issususudasdasodas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

В началото на февруари близките на починалата Дафинка Езекиева разказаха пред NOVA, че на 15 януари тя е отведена по спешност в болница ИСУЛ. Линейка е извикана, защото жената пада и си удря главата.

Според семейството болната е била неглижирана от страна на лекари и персонала. По думите на нейната внучка жената е била с травма на главата, но при приемането ѝ не е направен скенер.

След инцидента е започнала е проверка от страна на Изпълнителна агенция „Медицински надзор”.

„В документите пише, че има допуснати грешки от страна на докторите, както и че не е направен скенер и няма проследяване на заболяването. Баба е била подготвяна за операция през цялото време и затова при нея е ходил невролог, но не и заради получения кръвоизлив вследствие на падането.

 

Пише, че няма снета анамнеза и никакво проследяване на заболяването. Тепърва ще предстои разследване”, коментира внучката на починалата жена Мария Танова.

Роднини на починала жена твърдят, че не е получила адекватно лечение в болницата.

Комисия от инспектори е направила проверка на лечебното заведение. Установени са данни за допуснати пропуски в лечебния процес на пациентката, за което ще бъдат образувани административно-наказателни производства по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Представители на болничното заведение посочиха, че при тях е пристигнал само констативен протокол. От там посочиха, че очакват акт за установяване на административно нарушение.

Танова настоява лекарите, били на смяна, и тези, които не са взели мерки навреме, да бъдат наказани по „сериозен начин”.

„В Отделението по ортопедия се държат отвратително с болните, не им сменят памперсите. Една лежащоболна лично ми се оплака, че не е яла от два дни. Държанието е отвратително. На мен една санитарка ми каза, че никой не е длъжен да обгрижва баба ми. Искам сериозно наказание”, категорична е внучката на починалата жена.

Юристи по медицинско право обясниха, че в случая, каквито и нарушения да бъдат установени, вероятно санкциите за лечебното заведение или за конкретен член на персонала ще бъдат парични.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: На какви ли ни правят?! Вчера това беше 4 лева, а днес с червен етикет на промоция вече е 4,69
Next: Проф. Рачев ни скри шапката с тази прогноза за 8-ми март

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.