33-годишната канадка Линдзи Хаби ражда през март 2017 година. Всичко е минало успешно и тя и синът й били освободени след няколко дни от болницата и се прибрали вкъщи.
Малко след това обаче коремна болка започнала да мъчи младата майка.
„Изпитах неконтролируеми мускулни спазми и болка. Това беше по-различно от всичко, което бях чувствала преди. Наложи се да викнем линейка. Медикът в болницата ме диагностицира със запек. Предписа ми да пия повече сокове и фибри“, спомня си Линдзи.
След като се прибира вкъщи, тя се чувства малко замаяна и уморено, но смята, че това е нормално за жена, която е родила скоро. На следващия ден обаче, след като се събужда, Линдзи установява, че дори вече не може да се изправи от леглото.
Налага се отново да посети лечебно заведение. След редица изследвания лекарите казват на младата майка, че има опасна инфекция – некротизиращ фасциит.
Това е бактериално кожно заболяване, които обикновено се проявява в открити рани и се разпространява много бързо. Токсините ограничават кръвоснабдяването на тъканите.
Нито антибиотиците, нито защитните механизми на човек не могат да спрат тази инфекция. Без незабавно медицинско обслужване пациентът е обречен смърт. Помощта на медиците се състои в отстраняване на заразената тъкан.
След като диагнозата е поставена на Линдзи, тя е отведена в интензивно отделение и оперирана. Отстранена е матката й.
„Прекарах две седмици в кома – първите две седмици от живота на детето ми. По това време претърпях пълна хистеректомия и претърпях много операции за премахване на заразената тъкан от стомаха, ректума и влагалището“, спомня си Линдзи.
Събудих се и живеех с болкоуспокояващи“, каза още тя. След като се събудила обаче, забелязала, че ръцете й са покрити с черни хирургически ръкавици. Причината е, че инфекцията много бързо се е разпространила по ръцете и краката й.
Антибиотиците, които са били прилагани след операцията са помогнали, но не достатъчно бързо, че да бъдат спасени крайниците й.
Първо ампутират ръцете на Линдзи, а малко след това и краката й под коленете.
„Беше много трудно да приема това, в което се превърнах. Има дни, в които се питам защо се е случило точно на мен. Опитвам се просто да остана положителна и да се радвам на факта, че съм жива и мога да виждам сина си, който носих 9 месеца в корема си и който е плод на любовта ми“, признава тя.
Линдзи прекарва първите 7 месеца от живота на сина си в болница. След това започва рехабилитации, които трябва да я подготвят за протези. Тя се надява, че благодарение на тях, ще може да се грижи за детето си.
Семейството на Линдзи в момента съди болницата, в която тя е родила. Обвинява заведението и лекарите в небрежност, която е довела до много тежки последици. Към момента от управата на болничното заведение няма коментар по казуса.
Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате: