Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жената до Зомбори след победата му в Капките: Кажете ми нещо, което не знам
  • Новини

Жената до Зомбори след победата му в Капките: Кажете ми нещо, което не знам

Иван Димитров Пешев април 2, 2024
casdcdsavdfsvbfdsbfdb.png

Жената до Владимир Зомбори, от която той има дъщеря реагира бързо след победата му тази вечер в „Капките“.

Ето какво написа Весела Бабинова в профила си във фейсбук:

лагодаря ви, Пловдив! Бяхте страхотна публика, както винаги! За мен беше удоволствие, ще се видим пак през юни

Благодаря и за всички поздравления, които получавам за Владо! Не успявам да смогна с отговорите, но съм безкрайно признателна! Да, велик е! Tell me something I don’t know

 

Владо Зомбори направи нещо немислимо в „Като две капки вода“, което не само, че никой не очакваше да види и чуе, но дори и предпложения не е имало, че това може да се случи пред очите на всички.

Актьорът, който има и отлични вокални умения, за пореден път вече от началото на сезона на шоуто за имитации, вдига жури и публика на крака – този път с изпълнението на хита на Майкъл Джексън „What about us“.  След него Хилда се разплака, Любо Киров не знаеше какво да каже, повтаряйки само „Майко мила, майко мила“, а Веско Маринов се хвана за главата.

Любо Киров успя да изрече после само, че му е трудно да си подреди мислите, защото това била една от най-добрите имитации на Майкъл Джексън, които изобщо някога е чувал досега.

 

„Това не е просто имитация, а това надхвърля всичко, ти просто ни отвя, ти беше той. Ти направи нещо извън рамките на тази сцена“, не скри възхищението си и Хилда Казасян.

„Аз съм покъртен от всичко това, което видях. Тази вечер Владо направи нещо, което аз не бях виждал в „Като две капки вода“, призна и Веско Маринов.

„Това момче ме разби! Тази песен ми е любима, толкова актуална за хаоса в нашия свят, войни и безмилостно избиване на невинни души… Респект, страхотен талант“, не сдържа реакцията си в мрежата след това и певицата Силвия Кацарова.

„Уникален Влади Зомбори! Такова изпълнение, такова превъплъщение, толкова близо до оригинала! Остави безмълвни жури, публика, зрители! Безапелационен! Респект за таланта и за представлението на сцената!“, гласи още един от хилядите екзалтирани реакции на фенове.

Реакция не спести и продуцентът на шоуто – Маги Халваджиян, който явно е останал очарован от чутото и видяното!

 

Влади Зомбори продължава смело да води класацията, като закова първото място и в седмия лайф на предаването и почти не оставя шанс някой да го измести от първата позиция до края. И от това по-заслужено едва ли може да има!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Депутатски мераци: Извънредна новина за пенсионерите и парите им
Next: Ново правило в Кауфланд изуми клиентите

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.