Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Закопчаха американец на гарата в Разлог за сериозно престъпление
  • Новини

Закопчаха американец на гарата в Разлог за сериозно престъпление

Иван Димитров Пешев октомври 22, 2022
mamsrmasriasrkas.jpg

Полицаи от Банско арестуваха на гарата в Разлог американец, ограбил клиентите на зала за спорт в Банско.

34-годишният чужденец ошушкал посетителите на залата, взел телефони, слушалки, дебитни и кредитни карти, напазарувал си с чуждите пари и направил опит да избяга с влак, а после да смени превозното средство, така че да не го заловят, пише Struma.com.

Опитните криминалисти от Банско обаче провалили намеренията му и днес крадецът бе арестуван на гарата в Разлог, минути преди да се качи на влак.

Оказало се, че пребивавал в Банско и работил в офиса за „Ко уоркинг спейс“, но се издържал с кражби на кредитни и дебитни карти. Информирано е американското посолство, чужденецът е зад решетките. Случаят е докладван на прокуратурата. Колко пари е изтеглил от дебитните карти се уточнява.

Не изпускай тези оферти:

Припомняме, че наскоро отново в Банско бе арестуван руски хакер от офис „Ко уоркинг спейс“, който бе блокирал сайтове на държавния департамент в САЩ. Явно е, че Банско е примамлива дестинация за подобни „специалисти“.

Още криминални новини:

Пловдивчанинът Рефат Сюлейман, намерен мъртъв в германската фабрика Thyssen Кrupp се е задушил с лепкава субстанция докато е почиствал басейн, дълбок няколко метра. Това е резултатът от аутопсията на 26-годишния младеж, съобщиха от полицията.

Все още няма доказателства за намеса на други лица, а обстоятелствата ще бъдат разследвани допълнително. Загиналият, който работил към подизпълнител на обекта, беше в неизвестност от 14 октомври, а тялото му бе открито четири дни по-късно в контейнер.

Мащабна издирвателна операция с полицейски хеликоптери, лични кучета за проследяване, дронове и подкрепата на охраната на завода първоначално беше неуспешна. В понеделник вечерта тялото е изплувало на повърхността, когато служители са напълнили басейна.

Въпреки изявлението на полицията, близките на Рефат продължават да твърдят, че има намеса на друго лице и смятат, че е бил убит, уточнява Trafficnews. Организиран е и протест пред фабриката в неделя, когато близките му ще настояват за повече информация по случая.

Още криминални новини:

Пет досъдебни производства са образувани в Районното управление в Луковит за съзнателно ползване на фалшиви шофьорски книжки, издадени от името на властите в Република Турция. Това съобщиха от областната дирекция на МВР в Ловеч.

От полицията уточниха, че на 20 октомври при извършени оперативно-издирвателни и процесуално-следствени действия полицейски служители са иззели пет свидетелства за управление на моторни превозни средства, а в хода на работата три лица от Луковит са привлечени като обвиняеми.

Според първоначалните данни неистинските свидетелства са били закупувани срещу сумата от 2500 – три хиляди лева, след което са използвани пред служители на „Пътна полиция“ при проверки на пътя.

Разследването по случая продължава.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Проф. Рачев с добри новини за предстоящата зима
Next: Лекарите от Варна спасиха родилката Стела след 20 дни борба за живота й

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.