Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Знаете ли кой е най-големият български град с буквата А
  • Новини

Знаете ли кой е най-големият български град с буквата А

Иван Димитров Пешев февруари 29, 2024
sdfvsdfvfdsbfdhgfjhg.png

Може би сте запознати с класациите на българските населени места. Вероятно знаете кои са най-големите и кои най-малките от тях.

 

Почти сигурно е, обаче, че не сте се замисляли за подредбата им според буквата, с която започват имената им.

С буквата “А” имаме цели 82 от тях, като 9 са градове. Сред тези 9 се открояват 2 по-големи града.

Но кой е най-големият град с буквата “А”?

1. Асеновград – 50 631 жители

 

На почетното първо място е Асеновград с неговите малко над 50 хиляди души по настоящ адрес към септември 2023 година. Въобще на Асеновград му върви да бъде на първо място във всяка класация. Освен това той е:

– най-големият необластен град в България

– най-големият град в Родопите

– най-големият в област Пловдив след град Пловдив

Просто няма начин Асеновград да не спечели и тази класация. Град с много богата история. Разбира се, носи името на един от най-славните ни царе – Иван Асен II. Заради многото църкви е известен още и като “Малкият Йерусалим”, съобщава poznanieto.bg.

2. Айтос – 22 150 жители

На почетното второ място е град Айтос. Данните за неговото население също са по настоящ адрес към септември месец 2023 година. Градът е с много богата история.

През години е носил най-дълго време името Аетос, което от гръцки означава орел. Поради тази причина се е наричал и Орлово и Орловец. Вече конкретната дума Аетос се свързва от някои учени с един от учениците на Орфей, който носел това име. Други го свързват с непристъпната крепост, която наподобявало Орлово гнездо. Така или иначе, Айтос е град е много богато минало и прекрасна природа.

3. Аксаково – 7 911 жители

Аксаково допълва почетната тройка с 7911 души по настоящ адрес към септември 2023 година. Градът е с прекрасно местоположение, само на около 10 км от Варна. Старото име на селището е Аджемлер, което според големия български учен Васил Миков се превежда като „персийци“.

Селището запазва дълго време своето име, но през 1934 година е променено на Аксаково – кръстено е на името на Иван Аксаков. Това е един от руските общественици, които изиграват огромна роля в популяризацията на Българския въпрос в Русия. Играе изключителна роля, за да настрои руското обществено мнение в полза на война срещу Османската империя през 1877-1878 година.

По отношение на град Аксаково, той е един от най-младите градове в България. Такъв е от 2004 година, когато бива въздигнат в този статус, тъй като покрива условията вече да не бъде село.

4. Ардино – 4521 жители

Данните за Ардино също са към септември 2023 година. Един от най-големите ни градове в Родопите – особено в нейните западни части. Интересното е, че до 1934 година носи 2 имена – Егри кьой и Хаджъ кьой. Първите писмени сведения за селището са от средата на XIX век от френски пътешественик. Самото име Егри кьой или Егри дере е по името на реката, която минава оттам.

Най-голямата атракция е Дяволският мост, който се намира в близост. Там е снимана част от един от най-известните български филми – „Време разделно“.

 

5. Априлци – 2598 жители

Данните за Априлци са към края на 2022 година. Интересното е, че Априлци е създаден като град чак през 1976 година. Това се случва след сливането на 4 големи села, които в момента са негови квартали :

– Ново село

– Зла река

– Видима

– Острец

Това превръща и Априлци в един от претендентите за най-дълъг град. Смята се, че неговата дължина е впечатляващите 22 км.

6. Ахелой – 2122 жители

Данните за Ахелой са към септември 2023 година. Градът се намира на около 30 км от град Бургас – в крайбрежната зона на Ахелойски залив. Старото име на селището е Чимос, което е побългарено на Чимово през 1934 година. През 1960 е преименувало на сегашното си име.

За думата „ахелой“ има много спорове относно нейния произход и какво означава. Приема се, че е тракийска и има връзка с “ахел” – вода, воден. Мястото е свързано е с една от най-големите ни военни победи – тази на Симеон през 917 година. Друг интересен факт е , че Ахелой е обявен за град чак през 2009 година.

7. Антоново – 1457 жители

Антоново е град в област Търговище, но е разположен на равно разстояние между административния център на областта и Велико Търново. Данните за неговото население са към септември 2023 година. Сменило е няколко имена през годините:

– Яйла кьой

– Поляне – от 1934 до 1949 година

– Антоново – по името на Антон Кръстев

През 1974 година е обявено за град.

8. Алфатар – 1370 жители

 

Данните и за него са към септември тази година. Намира се на окло 20 км от Силистра и на малко повече от румънската граница.  Алфатар е старо българско селище. Познато е още от средата на XVI век. Много неговите жители бягат в Руската империя след една от поредните Руско-турски войни през XVIII век. На тяхно място се заселват доста бежанци от Сливенско и Ямболско през 1828-1829. Те също бягат от репресиите на турците след поредната война между Русия и Османската империя.

Това превръща Алфатар в едно от най-големите села в Добруджанско към датата на Освобождението. Селото е част от Румъния между Втората Балканска война и Крайовската спогодба, като селяните водят голяма и успешна съпротива срещу дебългаризацията. Връща се в рамките на България и за кратко носи името Генерал Лазарово.

9. Ахтопол – 1281 жители

Ахтопол е най-малкият град с буквата “А” спрямо посочените данни. Неговото население е към края на 2022 година. Градът е с много богата история. Много често той сменя държавата си през Средновековието, тъй като се пада граничен град между България и Византия. Бива превзет през 1453 година заедно с Цариград и неговото население е разселено. Върнат е в България чак по времето на Балканските войни, като там се заселват много български бежанци от Източна Тракия.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Урок по етикет: Трябва ли да си събуете обувките, ако сте гост?
Next: 8 българи познаха числата от тотото и спечелиха 45 милиона лева

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.