Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Знаете ли кой е най-големият български град с буквата А
  • Новини

Знаете ли кой е най-големият български град с буквата А

Иван Димитров Пешев февруари 29, 2024
sdfvsdfvfdsbfdhgfjhg.png

Може би сте запознати с класациите на българските населени места. Вероятно знаете кои са най-големите и кои най-малките от тях.

 

Почти сигурно е, обаче, че не сте се замисляли за подредбата им според буквата, с която започват имената им.

С буквата “А” имаме цели 82 от тях, като 9 са градове. Сред тези 9 се открояват 2 по-големи града.

Но кой е най-големият град с буквата “А”?

1. Асеновград – 50 631 жители

 

На почетното първо място е Асеновград с неговите малко над 50 хиляди души по настоящ адрес към септември 2023 година. Въобще на Асеновград му върви да бъде на първо място във всяка класация. Освен това той е:

– най-големият необластен град в България

– най-големият град в Родопите

– най-големият в област Пловдив след град Пловдив

Просто няма начин Асеновград да не спечели и тази класация. Град с много богата история. Разбира се, носи името на един от най-славните ни царе – Иван Асен II. Заради многото църкви е известен още и като “Малкият Йерусалим”, съобщава poznanieto.bg.

2. Айтос – 22 150 жители

На почетното второ място е град Айтос. Данните за неговото население също са по настоящ адрес към септември месец 2023 година. Градът е с много богата история.

През години е носил най-дълго време името Аетос, което от гръцки означава орел. Поради тази причина се е наричал и Орлово и Орловец. Вече конкретната дума Аетос се свързва от някои учени с един от учениците на Орфей, който носел това име. Други го свързват с непристъпната крепост, която наподобявало Орлово гнездо. Така или иначе, Айтос е град е много богато минало и прекрасна природа.

3. Аксаково – 7 911 жители

Аксаково допълва почетната тройка с 7911 души по настоящ адрес към септември 2023 година. Градът е с прекрасно местоположение, само на около 10 км от Варна. Старото име на селището е Аджемлер, което според големия български учен Васил Миков се превежда като „персийци“.

Селището запазва дълго време своето име, но през 1934 година е променено на Аксаково – кръстено е на името на Иван Аксаков. Това е един от руските общественици, които изиграват огромна роля в популяризацията на Българския въпрос в Русия. Играе изключителна роля, за да настрои руското обществено мнение в полза на война срещу Османската империя през 1877-1878 година.

По отношение на град Аксаково, той е един от най-младите градове в България. Такъв е от 2004 година, когато бива въздигнат в този статус, тъй като покрива условията вече да не бъде село.

4. Ардино – 4521 жители

Данните за Ардино също са към септември 2023 година. Един от най-големите ни градове в Родопите – особено в нейните западни части. Интересното е, че до 1934 година носи 2 имена – Егри кьой и Хаджъ кьой. Първите писмени сведения за селището са от средата на XIX век от френски пътешественик. Самото име Егри кьой или Егри дере е по името на реката, която минава оттам.

Най-голямата атракция е Дяволският мост, който се намира в близост. Там е снимана част от един от най-известните български филми – „Време разделно“.

 

5. Априлци – 2598 жители

Данните за Априлци са към края на 2022 година. Интересното е, че Априлци е създаден като град чак през 1976 година. Това се случва след сливането на 4 големи села, които в момента са негови квартали :

– Ново село

– Зла река

– Видима

– Острец

Това превръща и Априлци в един от претендентите за най-дълъг град. Смята се, че неговата дължина е впечатляващите 22 км.

6. Ахелой – 2122 жители

Данните за Ахелой са към септември 2023 година. Градът се намира на около 30 км от град Бургас – в крайбрежната зона на Ахелойски залив. Старото име на селището е Чимос, което е побългарено на Чимово през 1934 година. През 1960 е преименувало на сегашното си име.

За думата „ахелой“ има много спорове относно нейния произход и какво означава. Приема се, че е тракийска и има връзка с “ахел” – вода, воден. Мястото е свързано е с една от най-големите ни военни победи – тази на Симеон през 917 година. Друг интересен факт е , че Ахелой е обявен за град чак през 2009 година.

7. Антоново – 1457 жители

Антоново е град в област Търговище, но е разположен на равно разстояние между административния център на областта и Велико Търново. Данните за неговото население са към септември 2023 година. Сменило е няколко имена през годините:

– Яйла кьой

– Поляне – от 1934 до 1949 година

– Антоново – по името на Антон Кръстев

През 1974 година е обявено за град.

8. Алфатар – 1370 жители

 

Данните и за него са към септември тази година. Намира се на окло 20 км от Силистра и на малко повече от румънската граница.  Алфатар е старо българско селище. Познато е още от средата на XVI век. Много неговите жители бягат в Руската империя след една от поредните Руско-турски войни през XVIII век. На тяхно място се заселват доста бежанци от Сливенско и Ямболско през 1828-1829. Те също бягат от репресиите на турците след поредната война между Русия и Османската империя.

Това превръща Алфатар в едно от най-големите села в Добруджанско към датата на Освобождението. Селото е част от Румъния между Втората Балканска война и Крайовската спогодба, като селяните водят голяма и успешна съпротива срещу дебългаризацията. Връща се в рамките на България и за кратко носи името Генерал Лазарово.

9. Ахтопол – 1281 жители

Ахтопол е най-малкият град с буквата “А” спрямо посочените данни. Неговото население е към края на 2022 година. Градът е с много богата история. Много често той сменя държавата си през Средновековието, тъй като се пада граничен град между България и Византия. Бива превзет през 1453 година заедно с Цариград и неговото население е разселено. Върнат е в България чак по времето на Балканските войни, като там се заселват много български бежанци от Източна Тракия.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Урок по етикет: Трябва ли да си събуете обувките, ако сте гост?
Next: 8 българи познаха числата от тотото и спечелиха 45 милиона лева

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.