Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Знаеш ли защо Бог толкова дълго не ти даваше деца? – попита ме 3-годишната ми дъщеря
  • Новини

Знаеш ли защо Бог толкова дълго не ти даваше деца? – попита ме 3-годишната ми дъщеря

Иван Димитров Пешев август 14, 2023
dqwdqwhshsdh.png

Взех тригодишната си дъщеря със себе си в гаража. Трябваше да боядисам стената, а момиченцето седна до мен и си играеше с цветни боички.

Изведнъж Елена каза:

— Колко добре, че Бог те направи моя майка.

— Какво? – Бях изненадана.

Отговoрът й ми се стори още по-странен.

— Щастлива съм, че ти си моята майка от Бог.

Едва не избухнах в сълзи, а Елена продължи монолога си, обръщайки се към Бог.

— Благодаря ти, Боже, за моята любима майка. Сега готвим заедно сутрин, а днес ще печем кексчета. Силно се надявам да са вкусни.

След това малката ми дъщеря продължи да рисува.

— Кой те научи да говориш така? — попитах внимателно, сдържайки сълзите си.

Удивително е, че толкова малък човек може да вмества в себе си толкова много любов и понятието „Бог“.

— Благодаря, Елена. И се радвам, че Бог ми даде такава дъщеря.

Бих гушнала детето си. И ако не беше боята по ръцете ми, щях да покажа колко много искам да я прегърна още повече.

— Отдавна ли ме чакаш, мамо?

Това беше любимата история на Елена. Вече я беше чувала сто пъти, но винаги питаше за нея.

— Да дъще. Татко и аз те чакахме от много дълго време. Помолих Бог да ми даде дете и накрая ти се появи в корема ми. Бяхме толкова щастливи!

— Знаете ли защо нямахте дете дълго време?

Обърках се.

— Не, дъще. Това не го знам.

– Знам. Бог не искаше да ти даде друго дете, той ме създаде за теб.

В този момент забелязах необичайната дълбочина на сините й очи. Тя седеше под слънчевите лъчи и изглеждаше като от друг свят.

„Бог ме създаде за теб“. Тази фраза ми беше достатъчна, за да проумея най-накрая. Сякаш Бог не искаше да я пусне и я топлеше на гърдите си, докато дойде време да я пусне при мен.

Това писмо е адресирано до всички, които не могат да имат деца от дълго време. До всички, които са се отчаяли. Не се сърдете на Бог. Той създава дете специално за вас!

Няма как да се каже точно как вашето бебе ще дойде в семейството ви. По естествен път или от сиропиталище. Не можем да знаем какво се случва на небето. Но Бог прави истинско чудо за вас.

И когато вашето дете се появи, ще разберете, че то е създадено от Бог само за вас.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Певец спаси дете и мъж от удавяне
Next: Майка се шокирала, след като дъщеря й се парализирала. Лекарят открил причината в косата

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.