Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Изяде му хляба! Известен водещ диша във врата на Юксел Кадриев
  • Новини

Изяде му хляба! Известен водещ диша във врата на Юксел Кадриев

Иван Димитров Пешев февруари 2, 2023
hqhqslbasodaks.png

Неизчерпаем извор на музикални таланти се оказа родната тв гилдия. След като по Коледа Юксел Кадриев направи певческия си дебют и пусна първото си парче в свое изпълнение, сега по стъпките му тръгва и Бойко Василев, пише Ретро.

Дарбата на водещия на Панорама досега е била известна само на роднините му. Покрай празненства около скорошния му рожден ден обаче сериозният журналист сподели публично, че усилено свири на китара и пее. В репертоара му влизали френски шансони, италиански калцонети, че дори и оперни арии.

Василев от години се разтушвал от работата си с пеене, но се притеснявал да се изявява пред непознати. Покрай Юксел направи повече кураж и вече обмислял дали да не пусне и той авторско парче за меломаните.

Още подобни новини:

Не изпускай тези оферти:

Колеги от bTV напират за музикална кариера

След новинаря Юксел Кадриев и друг кадър на bTV пусна своя песен, а видеото изглежда доста горещо. Става дума за младия чаровник Иво Аръков.

Младен от „Съни бийч“ е написал част от текста на парчето „Аромата“ заедно с Искрен Тончев – Искрата и Росен Димитров. В клипа, пълен с маркови аксесоари и баровски интериор, участва фолкаджийката Десита, но без да си отваря устата. Двамата с актьора били добри приятели и това е причината тя да играе негова любима.

Приятелката на Иво Габи чака дете и въобще няма време на ревнува от горещите сцени в клипа.

Аръков затваря страница от своя живот с песента, в която е принуден да приеме неромантичната действителност. Признава, че в момента е щастлив в любовта си, а не го боли. Той от години, подобно на Кадриев ходи на уроци по пеене, а преди време получил предложение от Галин да запише парче, но тогава отклонил поканата, пише Хотнюз.

„Харесва ми да се занимавам с музика и продуцентство. Тази идея дълго време отлежаваше в съзнанието ми, просто не попадах на правилните хора. Това е песен за изгарящата любов, която ни бележи до степен да не можем да продължим. Клипът обаче завършва с приемане на действителността, да бъдем смислени и решителни.“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сестрата на изчезналия Мартин от Варна с тъжна вест: Mоето братче вече го нямa
Next: Лена се завръща в политиката. На каква длъжност ще е след Великден?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.