Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:
Според древна легенда несметни богатства са скрити в дълбоки ями в скалите край дряновското село
Иманяри трескаво търсят несметното съкровище на болярина Мартин, за което легенди разказват, че е скрито в района на Дряново. Търсачите на зарити иманета дори и с риск за живота си, се спускат с дълги въжета в дълбоки ями.
„Явно нищо не намират,
защото насред пещерата ги обзема страх и се връщат.
Старите хора казват, че душата на Мартин ревниво пази скъпи дарове, приготвени за любима бъдеща невеста и не позволява никой да доближи до тях“, споделят жители на дряновското село Скалско.
По думите им в околностите има изчезнал манастир, голямо съкровище и една невъзможна любов. Историята е публикувана през 1933 г. в книгата на Иван Йорданов „Сенки край Янтра: легенди и балади“.
Десет километра западно от Дряново се намира село Скалско, което навремето се е казвало Каяджик. Селището е обградено от високи и страховити скали, а над тях се простира широкото и красиво плато, осеяно с най-разнообразни и бездънни ями. Скалните ниши, които до една гледат към виещата се в долината р. Янтра, се обитават от диви гълъби и прилепи.
„Било в старо българско време.
Близо до селото, в местността Калугерица, се намирал девически манастир. Неговите стени се миели от водите на Костенското езеро, много по-голямо от сегашното eдноименно блато, а на другата страна се оглеждала във водите голяма и красива гора.
Тихо и спокойно течал животът на калугерките, които всекидневно изпращали своите топли молитви към небесата. Сутрин и вечер прокънтявала малката камбана, и звънят се носел далеко над бистри води и красиви лесове. И тогава сестрите, облечени в черно, отивали в малката църквица, която се намирала в средата на двора. Един ден силна буря разтърсила земята.
Страшни светкавици пъплили като огнени змии по черното небе. Завалял пороен дъжд. В това време по каменливия път, който се извивал край езерото, се задала красива каляска, теглена от три коня. Измокрените пътници, които идели от престолния град, потърсили убежище в тихия манастир.
Там младият и снажен болярин Мартин видял чудно красива монахиня,
чийто черни дрехи не могли да скрият моминска хубост и се влюбил в нея. А бил той най-богат болярин в Тръновград и имал къща, пълна с коприна, злато, сребро и скъпоценни камъни. Така богата била тогава българската земя, която се простирала до трите морета. И в един тъмен коридор срещнал той своята изгора, която също била от виден род. Той й споделил чувствата си и тя се съгласила да му стане вярна другарка в живота. Знатният болярин решил, че след десетина дни ще дойде със своята колесница и тихо, без някой да усети, ще отвлече любимата си“, гласи легендата.
Древното предание разказва още, че от този миг младата монахиня всяка вечер, при залез слънце се изкачвала по каменистия бряг и да се отдава на сладостни мечти. Ала една вечер съвсем неочаквано се подхлъзнала по гладките скали, паднала във водата и там намерила своята смърт. Дълго я търсили опечалените сестри, ала, като не я намерили, допуснали, че е избягала.
„Такова красиво цвете не вирee зад студени зидове“, утешавали се монахините.
„Точно след десет дни се завърнал богатият момък. А в каляската носел копринени дрехи, обшити с най-разнообразни и скъпи бисери. Накитите пък били само от чисто злато, обсипани с прозрачни диаманти, червени рубини, млечни опали, топази, изумруди и сапфири. Така мислел той да украси своята бъдеща невеста. Учуден останал момъкът, когато видял тялото на любимата си, плувнало над тихите езерни води.
Обезумял от скръб, пришпорил конете и като вихрен вятър се понесла бляскавата колесница над камъни и шубраци, над трапове и могили по широкото плато, докато най-после попаднала в бездънна яма и там потънала завинаги заедно с натъжения момък и с несметните богатства“, завършва народното предание.
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: