Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Катастрофални новини за десетки хиляди български пенсионери
  • Новини

Катастрофални новини за десетки хиляди български пенсионери

Иван Димитров Пешев октомври 8, 2022
dsadasdaskdaskdas.jpeg

3486 българи са избрали ранното пенсиониране до една година преди навършване на възрастта, като са имали вече нужния стаж за пенсия, показват данните на НОИ за първите шест месеца на тази година.

Те обаче ще получават намалена пенсия пожизнено. Така към края на юни хората с орязани пенсии у нас са 30 771.

Броят им се увеличава спрямо миналата година, когато за първите шест месеца на годината по чл. 68а са се пенсионирали 2616 човека, а към края на 2021 г. хората с пожизнено намалени пенсии са били 23 452-ма.

Преди месеци Конституционният съд се произнесе, че пожизнено намалените пенсии са законни. Съдът отхвърли искането на омбудсмана Диана Ковачева да се отмени пожизненото намаление на пенсиите.

Не изпускай тези оферти:

Ковачева обжалваше чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване, който предвижда пожизнено намаление на пенсията на хора, които са се пенсионирали до година преди навършване на възрастта, но с нужния осигурителен стаж. Те губят по 0,4% от пенсията си за всеки недостигащ месец. Все по-малко хора успяват да се пенсионират и с по-висока категория труд у нас, показват данните на НОИ.

Само 19 са хората, пенсионирали се с първа категория труд от общо 25 100 нови пенсионери с първи пенсии за първите шест месеца на годината.

36 души са се пенсионирали при втора категория труд, а останалите са полагали труд в най-масовата трета категория или имат смесен осигурителен стаж.

От 1 октомври е в сила последното преизчисление на пенсиите. Повече пари ще получават близо 900 хил. български пенсионери. Увеличението ще им помогне да минат по-леко през зимните месеци, коментира в ефира на България Он Еър икономистът доц. Виктор Йоцов.

По думите му обаче ръстът на пенсиите изостава спрямо ръста на инфлацията у нас.

„Така или иначе, това повишение и това, че вече минава над 700 лв. средната пенсия, все пак ще подпомогне най-бедните слоеве“, подчерта доц. Йоцов.

Според него от първостепенна важност е политическите партии да намерят волята да седнат на една маса и поне да изготвят бюджета на страната за следващата година.

„Компенсациите наскоро бяха удължени с още три месеца от служебното правителство. Техният размер вече става застрашаващ. Става дума за 1 млрд., 1 млрд. и 200 млн. лева на месец, което прави в годишно изражение около близо 15 млрд. лв.“, изтъкна икономистът и посочи това за една от основните причини за стопяването на бюджетния излишък.

Има ли достатъчно средства в държавата, ще издържи ли бюджетът и какво трябва да се промени в социалната ни политика?

Днес започва изплащането на пенсиите. С промените от 1 октомври близо 900 хиляди са възрастните хора с преизчислени пенсии, но това увеличение вече е „изядено“ от инфлацията.

Този въпрос, както и съставянето на бюджета са едни от най-сериозните проблеми, с които трябва да се справи правителството.

А според бившия зам.-министър на труда и социалната политика Султанка Петрова, един от най-големите проблеми у нас е, че хората не са подпомогнати по най-добрия и ефективен начин.

„Ние не търсим индивидуалната подкрепа за всеки един човек, който е в риск от бедност. Най-уязвимите хора са възрастните. Проблемът е, че инфлацията много бързо се покачва, а ние изоставаме с покачването на доходите. Както вървят нещата, да си купим хляб и кисело мляко ще стане лукс“, заяви Петрова в ефира на „България сутрин“.

По думите на икономиста Преслав Райков най-вероятно през декември и януари инфлацията ще бъде около 20%, но имаме много непредвидима ситуация.

„Води се война, и икономическа, която може да изстреля инфлацията в следващите 6 до 9 месеца и над 20%. Догодина лятото ще трябва да се финансираме по външния си дълг на нива от 6 до 8%“, допълни гостът.

Икономистът изтъкна пред Bulgaria ON AIR, че единственият начин да повишим доходите, е да работим повече, да има повече бизнес, а не да събираме повече данъци.

„Идеята на преизчислението на пенсиите беше да се постигне справедлива пенсионна система. Да се направи така, че разликата между старите и новите пенсии да се минимизира, защото в годините заплатите растяха, а пенсиите изоставаха в своите увеличения и стана така, че хора, които са имали един и същ принос в пенсионната система, имаха разлика в пенсиите до няколко стотин хиляди лева“, посочи Султанка Петрова.

Тя отбеляза, че средното увеличение на пенсиите след преизчислението е 123,71 лв., а средната пенсия ще бъде 721 лева, като увеличението става на няколко групи.

„69% от тези хора, които ще получат увеличение, пенсиите им са отпускани от 2007 години досега. Ковид добавката не биваше да се слага към пенсиите, а да бъде изплатени чрез социалната система“, допълни бившият зам.-министър на труда и социалната политика.

„Не мога да нарека това увеличение, а е по-скоро индексация към пазарната икономическа среда. Този ръст е изяден. Трябваше по-рано да се направят изчисления откъде да дойдат тези пари, защото инфлацията може да скочи много сериозно. Надявам се правителството, което ще управлява, да вкара малко по-детайлно планиране на разходите. За мен мерките от Ковид пандемията трябва ясно да се преструктурират“, заключи Райков.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кое е това момиче? Малцина ще разпознаят едно от най-красивите лица на екрана днес
Next: Яйцето ще попие всички скърби, болести и неприятности от дома. Счупете едно яйце в чаша и го оставете за една нощ

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.