Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кирил Петков отсече с остри думи срещу коалиционните партньори, ето рисковете за България
  • Новини

Кирил Петков отсече с остри думи срещу коалиционните партньори, ето рисковете за България

Иван Димитров Пешев април 25, 2022
kaoalclqicqi.png

Можете да споделите с приятели от тук:

Премиерът Кирил Петков и българската делегация от управляващото парламентарно мнозинство тръгват за Киев в сряда. Това потвърди министър-председателят в интервю за bTV в Царево, където посрещна със семейството си Възкресение Христово.

“Там пътуванията са малко по-специални, защото е война. Ще ходим до Полша и оттам не бих казал точно маршрута, но има специална подготовка да пътуваме през нощта и да стигнем до столицат”, обясни той.

Петков посочи, че първо страната ни ще предаде каските и жилетките, които са обещани от Министерския съвет. Малка или голяма – това е помощ, обощи той.

По негови думи коалицията трябва заедно да покаже подкрепа за Украйна.

“Бидейки там, това е символика. Неслучайно и другите лидери отидоха там, защото едно е да се говори по “Фейсбук”, а друго – да се мине през военната територия, да се стигне до Киев и да се покаже на украинското правителство, че сме с тях”, категоричен бе премиерът.

Той заяви, че ще продължи да се обсъжда и въпросът как е възможно нашият кораб от Черноморск да се върне обратно.

“Да чуем какви са техните реални нужди, защото имам чувството, че всеки говори военна или невоенна помощ. Но хората там имат реални нужди, време е да влезем в детайла от какво имат нужда и какво България може да даде. Аз лично бих се радвал да дадем военна помощ за Украйна, но като премиер моята първа задача е да направим тази коалиция да излезе с една обща позиция и тя да е в позиция на подкрепа”, коментира Петков.

Той заяви, че няма да се стигне до криза в коалицията, ако някой от партньорите откаже военна помощ за Украйна и изрази надежда, че никой няма да откаже и коалиционните партньори ще отидат там заедно и сплотени.

Петков уточни, че и в момента всички в коалицията са “за” помощ за Украйна. Въпросът бил каква да е тя.

Петков изрази надежда управляващите да успеят да покажат на цяла България, че независимо какви са първоначалните идеи за червени линии в диалог заедно могат да постигнат общо действие, в което няма червени линии, а подкрепа за Украйна.

Една нестабилност в България по никакъв начин не помага на Украйна, изтъкна премиерът и отново посочи, че като Кирил Петков би се радвал да дадем военна помощ, но като премиер задачата му е тази коалиция да излезе с една обща позиция, защото тази стабилност е важна и за Украйна.

“В момента имаме 90 000 бежанци от Украйна. Какво ще се случи с тях, ако има нестабилност в България, има неяснота кой управлява? И за тези хора няма да е добре, така че мисля, че малко повече мъдрост, малко повече държавничество и по-малко политически лозунги в този момент е подходът, който всички ние трябва да следваме”, допълни Петков.

Относно оставката на ръководителя на правителствения щаб за бежанците Валери Рачев премиерт заяви, че той е “един от най-кадърните и можещи хора”.

“Аз лично много му благодаря за всичко, което направи, защото първата вълна, когато още нямаше никаква организация, той я посрещна челно. Надявам се, че ще можем да го убедим да се върне в близко бъдеще отново. В този момент по лични причини той излезе от тази дейност”, обясни Петков.

Премиерът предупреди, че има много хора, които се опитват да разклатят добрите отношения между България и Северна Македония.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Кумата сложи 50 лв. в плик за подарък, а когато булката го отвори и обяви публично сумата, всички замлъкнаха
Next: Българите боледуват заради турска мая и ГМО пшеница: Вече е ясно откъде тръгват доста лоши заболявания, за които никъде не се говори

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.