Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кирил Петков отсече с остри думи срещу коалиционните партньори, ето рисковете за България
  • Новини

Кирил Петков отсече с остри думи срещу коалиционните партньори, ето рисковете за България

Иван Димитров Пешев април 25, 2022
kaoalclqicqi.png

Можете да споделите с приятели от тук:

Премиерът Кирил Петков и българската делегация от управляващото парламентарно мнозинство тръгват за Киев в сряда. Това потвърди министър-председателят в интервю за bTV в Царево, където посрещна със семейството си Възкресение Христово.

“Там пътуванията са малко по-специални, защото е война. Ще ходим до Полша и оттам не бих казал точно маршрута, но има специална подготовка да пътуваме през нощта и да стигнем до столицат”, обясни той.

Петков посочи, че първо страната ни ще предаде каските и жилетките, които са обещани от Министерския съвет. Малка или голяма – това е помощ, обощи той.

По негови думи коалицията трябва заедно да покаже подкрепа за Украйна.

“Бидейки там, това е символика. Неслучайно и другите лидери отидоха там, защото едно е да се говори по “Фейсбук”, а друго – да се мине през военната територия, да се стигне до Киев и да се покаже на украинското правителство, че сме с тях”, категоричен бе премиерът.

Той заяви, че ще продължи да се обсъжда и въпросът как е възможно нашият кораб от Черноморск да се върне обратно.

“Да чуем какви са техните реални нужди, защото имам чувството, че всеки говори военна или невоенна помощ. Но хората там имат реални нужди, време е да влезем в детайла от какво имат нужда и какво България може да даде. Аз лично бих се радвал да дадем военна помощ за Украйна, но като премиер моята първа задача е да направим тази коалиция да излезе с една обща позиция и тя да е в позиция на подкрепа”, коментира Петков.

Той заяви, че няма да се стигне до криза в коалицията, ако някой от партньорите откаже военна помощ за Украйна и изрази надежда, че никой няма да откаже и коалиционните партньори ще отидат там заедно и сплотени.

Петков уточни, че и в момента всички в коалицията са “за” помощ за Украйна. Въпросът бил каква да е тя.

Петков изрази надежда управляващите да успеят да покажат на цяла България, че независимо какви са първоначалните идеи за червени линии в диалог заедно могат да постигнат общо действие, в което няма червени линии, а подкрепа за Украйна.

Една нестабилност в България по никакъв начин не помага на Украйна, изтъкна премиерът и отново посочи, че като Кирил Петков би се радвал да дадем военна помощ, но като премиер задачата му е тази коалиция да излезе с една обща позиция, защото тази стабилност е важна и за Украйна.

“В момента имаме 90 000 бежанци от Украйна. Какво ще се случи с тях, ако има нестабилност в България, има неяснота кой управлява? И за тези хора няма да е добре, така че мисля, че малко повече мъдрост, малко повече държавничество и по-малко политически лозунги в този момент е подходът, който всички ние трябва да следваме”, допълни Петков.

Относно оставката на ръководителя на правителствения щаб за бежанците Валери Рачев премиерт заяви, че той е “един от най-кадърните и можещи хора”.

“Аз лично много му благодаря за всичко, което направи, защото първата вълна, когато още нямаше никаква организация, той я посрещна челно. Надявам се, че ще можем да го убедим да се върне в близко бъдеще отново. В този момент по лични причини той излезе от тази дейност”, обясни Петков.

Премиерът предупреди, че има много хора, които се опитват да разклатят добрите отношения между България и Северна Македония.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Кумата сложи 50 лв. в плик за подарък, а когато булката го отвори и обяви публично сумата, всички замлъкнаха
Next: Българите боледуват заради турска мая и ГМО пшеница: Вече е ясно откъде тръгват доста лоши заболявания, за които никъде не се говори

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.