Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кирил Петков се скара на Бойко Борисов
  • Новини

Кирил Петков се скара на Бойко Борисов

Иван Димитров Пешев август 27, 2023
qwgdfgfsdhhrt.png

„Моята вяра към и.ф. гл. прокурор г-н Сарафов е под всякаква критика. Това, което видяхме до момента е, че той се занимава с полуполитически дела. Затваря делото или разследването за кюлчетата и пачките, затваря „Барселонагейт”, а не виждаме нищо реално откъм антикорупционни дела и разследвания. Нашето доверие към този и.ф. гл. прокурор е под всякакво ниво”.

Това коментира Кирил Петков пред журналисти, предава Нова тв.

Той коментира и думите на Бойко Борисов от събота, когато лидерът на ГЕРБ захапа ПП и отправи ключова закана, намеквайки, че “сглобката” може да се развали.

“Това, което искам да кажа на Борисов, е – първо, ако иска да си говорим, може винаги да се обади, а не да си говорим през медиите. Надявам се в първите дни на септември да продължим комуникацията. Второто, което ме притеснява много е, че миналия път, когато правителството падна, беше главно заради поръчките за ремонт на пътищата. Ние искахме да ги пуснем напълно прозрачно – парите да отиват за реално строителство, а не в чували.

Това, което в момента се случва, е министър Цеков пуска отново поръчките по най-прозрачния начин електронно и на най-ниска цена. Не може да има корупция сега. И сега въпросът ще бъде, дали същите икономически интереси, които свалиха миналото правителство, ще започнат да клатят и сегашното? Защото знам, че става дума за стотици милиони и най-вече за честното строене на тези пътища”, каза той.

„Септември трябва да го разграфим по ден. Има страшно много закони, които трябва да се случат в септември. Трябва да оправим заедно с ГЕРБ антикорупционния закон и се надявам, че ще имаме един истински закон”, добави Петков.

Относно показното убийство на Алексей Петров Петков каза: „Просто е безумно 2023 г. да имаме показни убийства и едновременно с това службите за сигурност да не бъдат реформирани. Виждате, че президента не поиска смяната на най-висшата длъжност в професионалната част на МВР. Сигурен съм, че ще направи същото и за ДАНС. Въпросът към ГЕРБ е – защо 3 месеца не вкарваме законите за реформата? Те трябва да се определят дали са с президента или подкрепят реформите в службите”.

„Г-н Божков знаете, че е обвинен по закона „Магнитски”. Знаете, че обвиненията за даване на подкуп са към г-н Горанов, също по този закон. И сега е важно да се разбере, след разследванията на прокуратурата – ще има ли оневиняване и прикриване, от моя гледна точка, или ще се стигне до някакви истини?

Знаем, че „Магнитски” беше даден и на двамата. Очаквам прокуратурата и българския съд да си свърши работата, без да се вляе от политическите събития”, коментира Петков и казуса с Васил Божков.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Напрежението ескалира: Петков нахока Борисов за тези думи
Next: Мама ме е родила едва на 15 г. Сега мога да разкажа историята й и да й благодаря

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.