Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Легендарният Мустафа Чаушев: 350 лв. ми е пенсията, а имам златна, платинена и диамантена плоча
  • Новини

Легендарният Мустафа Чаушев: 350 лв. ми е пенсията, а имам златна, платинена и диамантена плоча

Иван Димитров Пешев март 2, 2024
dfvdsfvdfdhbdgfbdfgbg.png

Лили Иванова ме избра да пеем заедно и в продължение на пет години сме били рамо до рамо на концерти с нея. Много съм научил от нея, тя е най-голямата! Изпитвах такава радост, като я слушах как пее.“ Това споделя легендата на българската естрада Мустафа Чаушев в рубриката „Интересните“ на „България Днес“.

Освен с Лили 81-годишният изпълнител е пял у нас и в чужбина и с Йорданка Христова, Бисер Киров, съгражданина му Тодор Колев и много други знаменити български изпълнители. „Спомените ми са много. Данчето я боготворяха в Куба, толкова деца кръстиха на нея, а с Бисер обичахме да играем на карти. Той ми споделяше, че няма нищо общо с Държавна сигурност, че баща му е адвентист, а точно тогава започнаха да сменят имената ни“, спомня си Чаушев.

Самият той е накаран да се прекръсти на Демир Чаушев, като първоначално са искали да е Мартин. 

„Добре, че ми позволиха този Мартин да стане Демир. Винаги съм сравнявал кокичето и минзухара и как двете цветя не могат да си сменят името. Така бяхме и ние. Мустафа са ме създали моите родители и така си ми е името. Големи перипетии имахме тогава с тези имена“, разказва певецът. Малко по-късно той става един от хората, които първи пеят за партията ДПС при нейното сформиране. „Не искахме размирици, а просто да кажем, че тук в страната живеят хора, които дават своя принос към България, и те имат право на собствено вероизповедание“, казва Мустафа. Колкото до това, че съпругата му Лейла е сестра на лидера на ДПС Ахмед Доган, Мустафа сподели: „Когато написаха първоначално, че е така, се чухме с него.

По телефона се чуваме, иска ми се пак да поговорим с него, приятелството ни ми е много ценно.

Той създаде партията и я направи най-бързо развиващата се, с най-много млади и умни хора“, смята Чаушев.

Изпълнителят, който единствен у нас има издадени златна, платинена и диамантена плоча, в момента живее с пенсия от 350 лева. „А бях трети по продаваемост на плочи – след Лили Иванова и Емил Димитров. Ако не са близките ни, трудно се оцелява с теза пари“, откровен е Мустафа. В момента той не вижда причина да прави музика, защото я има дискриминацията и няма да му пускат песните. „Преди беше така и това пак ще продължи“, смята Чаушев.

За любовта и дългия си 40-годишен брак певецът разказва с охота за Лейла, жената, която е майка на дъщеря му Ажда. „Тя е много умна, проницателна и търпелива. Прекрасен човек. Бяхме приятели, после имахме период на раздяла и накрая се оженихме“, разказва в първата част на разговора ни Мустафа.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Разбра се причината за неописуемата трагедия в кралското семейство!
Next: Николина Ангелкова се сгоди, показа огромен пръстен

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.