Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Майка на 4 деца седна да вечеря в пицария – една случайна снимка промени завинаги живота й
  • Новини

Майка на 4 деца седна да вечеря в пицария – една случайна снимка промени завинаги живота й

Иван Димитров Пешев декември 20, 2022
msadkasdi.png

Наднорменото тегло е проблем на голяма част от човечеството в наши дни. Обездвижването, некачествената храна и като цяло нездравословният начин на живот са най-големите „врагове“ на стройната линия и самочувствието.

Ако обаче намерим воля и сили за промяна, всичко е възможно!

Поредният пример за това е 32-годишна многодетна майка от Австралия на име  Челси Диксън . Челси знаела, че е с наднормено тегло, но дълго време не искала да се променя и постоянно си измисляла извинения, за да не предприеме нищо по въпроса.

Майката на 4 деца тежала 130 килограма. Тогава тя решила да спре да си прави снимки и да не се гледа в огледалото.

Не изпускай тези оферти:

„Всеки път, когато видех отражението си, започвах да се разстройвам. Затова през последните няколко години просто спрях да се оглеждам в огледала или да си правя снимки“, казва Челси.

Жената признава, че винаги е страдала от наднормено тегло. На 20 години Челси тежала 100 килограма, а след трите си раждания качила още 5 килограма. Когато родила и четвъртото си бебе, станало особено тежко. Тя не е имала време за абсолютно нищо. Точно тогава качила още 25 килограма.

„Ядях уж само, колкото да оцелея. Нямах представа колко нещастна съм всъщност и колко е вредно това за мен. После започнах да ям, за да се развеселя“, признава тя.

В разцвета на силите си тя всъщност била мудна и едва се справяла с грижите на децата си. Лежала си на дивана и не е имала сили да се движи.

Тогава една случайна снимка променила целия й живот. Челси отишла със семейството си на пицария и, когато фотографът на заведението снимал, тя попаднала неволно в кадъра.

 

„Сякаш бях забравила как изглеждам“, признава многодетната майка.

„Тази снимка ме шокира. И именно с нея започна и промяната на живота ми. Осъзнах, че ще е трудно, но ми трябват кардинални промени. Три седмици по-късно се реших да се кача на кантара и това бе моята повратна точка“, признава тя.

Естествено първоначално мисълта й била да мине през някаква бърз и ефективна диета. Малко след това обаче осъзнала, че това няма да свърши работа. Тогава тя започнала да търси здравословни, но вкусни рецепти, които да приготвя. Добавяла все повече зеленчуци към диетата си.

За да не се откаже напълно от любимите си шницели и пържени картофки Челси купила въздушен фритюрник, с който можела да готви с минимално количество олио.

 

„Преди хапвах много мазни храни. През последните 12 месеца обаче вкусовите ми рецептори се промениха и сега мога да ям всичко. Освен това започнах да пия много вода“, признава тя.

Ето как изглежда един неин ден:

  • закуска: кафе с питателен коктейл
  • закуска 2: каша с банан, овесени ядки и канела
  • обяд: пилешки гърди, панирано сирене и салата
  • следобедна закуска: барче с фастъчено масло
  • вечеря: лазаня със зеленчуци и домашно чесново хлебче
  • преди лягане: нискокалоричен сладолед

Постепенно и спортът се появил в живота на Челси. Първоначално започнала с разходки по 15-30 минути три пъти седмично. Сега лесно тича по 10 километра.

 

Тя започнала да се занимава с бокс и да тренира у дома, използвайки мобилно приложение. Именно така Челси губи цели 61 килограма и цели 7 размера.

„Нямах представа колко нездравословно живеех и колко нещастна се правех, Сега съм щастлива, храна се правилно, имам енергия и играя с децата си. Здрава и силна съм“, признава тя.

„Станах една по-добра версия на себе си и мога да бъда по-добра майка и по-добра съпруга. Смъквайки наднорменото тегло натрупах повече любов към себе си, повече самочувствие и положителни емоции“, казва още тя.

 

Моят съвет към онези, които се притесняват да се качат на кантара е да започна с малки крачки, а всяка промяна ще доведе до страхотни резултати.

„Започнете да пиете повече вода, отървете се от фритюрника, хапвайте повече плодове. Ходенето много ми помогна, колкото и маловажно да се струва на някого“, казва още Челси.

Вдъхновен от нея съпругът й също започнал да спортува и да вае фигурата си.

„Той е основната ми опора. Ние сме истински отбор, заедно сме по-силни“, казва тя.

Continue Reading

Previous: Почина професор Христо Мермерски! Синът му със сърцераздирателно сбогом
Next: Тази молитва затваря болестите и нещастията зад 7 ключалки! (запазете я, защото помага)

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.