Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мария Габриел с голяма новина за България и Шенген
  • Новини

Мария Габриел с голяма новина за България и Шенген

Иван Димитров Пешев декември 10, 2023
dfhfbfhgjgjhgjhgjhg.png

Моята амбиция за България е тя да бъде регионален иновационен лидер. За първи път в стратегическите партньорства със САЩ и с Обединеното кралство имаме ясно откроено сътрудничество в областта на иновациите“, заяви вицепремиерът и външен министър Мария Габриел по Bulgaria ON AIR.

„За първи път Министерство на външните работи има такова мобилно приложение – то се казва „Пътувай информирано“. Много е важно и с това, че има бутон SOS, което позволява в непредвидена ситуация много бързо човекът да бъде локализиран. Мобилното приложение е единственото в Eвропа, на Външно министерство, което е с ChatBoth“, коментира Габриел.

 

По думите ѝ колкото и да обръщаме внимание на дигиталните умения, толкова не трябва да забравяме и базовите.

„Само преди седмица направихме първия си по рода ден на отворените врати за студенти. Дойдоха стотици млади хора“, каза вицепремиерът.

На въпрос има ли какво да направи България, за да бъде одобрена от Австрия и Нидерландия за Шенген, тя отговори, че до края на декември ще има решение дали ще бъдем приети.

„От ден първи имаме много ясни аргументи, които са подплатени с факти. Изготвих документ от две страници, който да покаже всички резултати, изпратен е до всички посланици на ЕС“, посочи Габриел.

По думите ѝ България има нужда от външнополитическа стратегия.

„В първата конференция много ясно казахме, че България има силна амбиция за две неща – да бъде фактор за стабилност в Югоизточна Европа и регионален иновационен лидер. Втората конференция ще бъде с млади хора – искам да чуя техния глас. Третата ще бъде с международни експерти“, обясни външният министър.

Според нея стабилността на управлението зависи от работата на правителството всеки ден, а ротацията ще затвърди посоката, в която върви страната. Габриел е на мнение, че дебатите показват политическо съзряване.

„За последните шест месеца България излезе от европейската и международна изолация, говори в един глас вътре в страната и извън страната. Много ясно заявява, че не сме само членове на ЕС и НАТО, не сме пасивни наблюдатели на членството си, а искаме да бъдем активни“, заяви вицепремиерът.

На въпрос не трябва ли МВнР да създаде правен механизъм за юридическа подкрепа на българите в РСМ и Сърбия, чиито права са системно нарушавани, а самите потърпевши срещат трудности за намиране на добра правна защита, министър Габриел обясни, че темата не убягва от вниманието на МВнР, била е повдигната и по време на срещата й в Скопие на 28 ноември с българите там.

„Ние сме решили да създадем такъв правен механизъм. Необходимо е той да бъде и финансово обезпечен. Нашите сънародници казаха, че им е необходимо да познават механизмитеза писане на жалби и отстояване на права.“ Тя подчерта обаче, че в Програмата за традиционните ни общности, няма подаден проект за една платформа например, в която да има информация какви са стъпките и как да защитиш своите права.

„За 2023 година бюджетът на тази програма беше 1 млн.  лв. За следващата година нашето предложение е бюджетът за тази програма да е 2 милиона и 100 хиляди лева,“ подчерта Мария Габриел.

Тя посочи още, че за първи път тази година Комисията за борба с расизма и нетолерантността към Съвета на Европа отчете проблема с македонските българи и той намери своето отражение и в Доклада на ЕК за РСМ.

Мария Габриел каза още, че след като посланикът на Сърбия беше извикан преди месец в МВнР заради случая с обиска в КИЦ Босилеград и недопускането на Едвин Сугарев в страната, от посолството на Сърбия все още не са предоставили поисканите копия от съдебно решение за предприетите от сръбската полиция действия.

„За съжаление, няма постъпила информация и това за нас е тревожна тенденция. За сметка на това България, освен в двустранните отношения, на всички формати на ниво ЕС – работна група, Съвет, повдига темата. Защото Сърбия е кандидат за член на ЕС и е недопустимо в рамките на този си статут да не спазва собственото си законодателство и това на ЕС. И ние ще продължим да говорим за тази задълбочаваща се тенденция,“ заяви външният министър.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Meteo Balkans се произнесе: Идва немислимото. Половин метър преспи сняг
Next: Урок по история: Кой точно е написал Българската азбука?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.