Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мария Игнатова срази Нойзи с това изказване в национален ефир
  • Новини

Мария Игнатова срази Нойзи с това изказване в национален ефир

Иван Димитров Пешев октомври 22, 2022
nonzinizinz.jpg

Откакто се омъжи за Ивайло Цветков-Нойзи , Мария Игнатова буквално цъфти. Очевидно семейното щастие на двойката е напълно безоблачно.

Понякога обаче дори най-влюбеният човек прави неволни грешки, които могат да наранят половинката му, без да е целял това. Нещо такова се случи в ефира на „Звездите в нас“, където Мария разкри неподозирани неща от личния и интимен живот.

Красивата блондинка изненада всички с пикантно признание , което й се изплъзна от устата и няколко секунди по-късно вече съжаляваше, че го е казала.

По време на един от последните епизоди на „Звездите в нас“ Мария призна на екранната си половинка на коя песен се е целувала за първи път. Игнатова се разчувства на баладата “ Nothing Else Matters “ на Металика, като техният вокал беше имитиран от един от отборите.

Не изпускай тези оферти:

„На това парче се целувах за първи път“, призна Мария, но се усети, че нагазва в дълбоки води и се спря от продължението. От изражението й съдим, че първата целувка е била вълнуваща за Игнатова, тъй като за кратко тя се пренесе в розова страна и забрави къде се намира, а ако имаше криле, то със сигурност щеше да хвръкне от щастие.

Още клюки:

Бракът на Гергана Гунчева и Петър Бакърджиев се разпадна тихомълком и двамата се правят, че всичко е наред, но истината е малко по-различна. Няма жена, на която да й е приятно, че бившият й мъж има дете от друга.

Гери и Пепи досега, откакто са разделени, споделяли грижите за синовете си и те живеели поравно и при двамата. Ситуацията обаче вече е по-различна, тъй като в дома на журналиста влезе ново бебе.

Бакърджиев стана баща на момиченце на име Бориса преди седмица и ще става все по-трудно той да обръща толкова голямо внимание на по-големите си деца. Именно от това се опасявала Гергана, която изпаднала в шок, когато научила, че Пепи има бебе, тъй като тя не знаела до самото раждане.

Гергана и Петър иначе са в добри взаимоотношения след развода. Двамата вече не изпитват романтични чувства един към друг, което открито заявяват.

Спортният журналист от 2 години има връзка с финансистката Кристина Иванова, която роди от него. Не е ясно дали връзката им е започнала преди раздялата му с Гергана, но е твърде възможно да е така и това да е една от причините за развода.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кошмар! Дядо скочи от 6-ия етаж в Бургас, падна върху климатика на 5-ия
Next: Никой доктор няма да ви напише рецепта за тази вълшебна смес с йод и аналгин – вдига на крака дори безнадеждни случаи

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.