Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Меся го с миксера, втасва ми в хладилника разкошен козунак на конци по най-мързеливия начин
  • Новини

Меся го с миксера, втасва ми в хладилника разкошен козунак на конци по най-мързеливия начин

Иван Димитров Пешев март 25, 2023
emsmmsadmasyoasyisa.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

В момента всяка домакиня трескаво преглежда рецептите в Интернет за домашен козунак . А те са стотици – с прясно или кисело мляко, с масло, олио, мас, с плънка или без…

Днес ще ви предложим сигурно най-мързеливия козунак , който може да си представите. Меси се лесно в машината за хляб (а ако нямате такава, може и с миксер, с приставките за тесто), а след това тестото втасва в хладилника, докато вие си почивате през нощта. Грехота е да не опитате да го направите – лесен козунак от хладилника :
Лесен козунак от хладилника:
Продукти:

4 яйца

1 ч.ч. захар

1 ч.ч. олио

1 ч.ч. кисело мляко

1 ч.л. сода бикарбонат

1 ч.ч. прясно мляко

1 кубче прясна мая

1 кг бяло брашно

по желание: стафиди, орехи или други ядки, портокалови корички

Начин на приготвяне:

Яйцата и захарта се разбиват с миксер.

В топлото прясно мляко (не горещо) се разтваря маята. Оставя се да шупне.

В яйчената смес се прибавя олиото, като пак се разбива.

Содата се разтваря в киселото мляко и също се добавя в яйчената смес. Разбърква се леко с лъжица, след което добавя и прясното мляко с маята. Отново се разбива до смесване на продуктите.

Добавя се постепенно брашното, предварително пресято, като се разбърква на по-бавна скорост, а когато стане трудно на бъркалките, се сменят с приставките за бъркане на тесто.

Тестото трябва да стане гладко и меко. Сега се добавят стафидите (предварително накиснати в алкохол и оваляни в брашно), орехите или други ядки.

Тестото се маже с малко олио, увива се в найлонов плик или домакинско фолио и се поставя в хладилника. Трябва да престои една нощ или около 10 часа.

Готовото тесто се вади от хладилника и се оставя на стайна температура около час.

Разделя се на три части, от тях се оформят фитили и се сплита на плитка. Козунакът се поставя в тавичка, намазана с олио и поръсена с малко брашно. Тавата трябва да е достатъчно голяма, защото козунакът тепърва ще втасва.

Оставя се на топло, докато удвои обема си. След това се слага в загрята на 150 градуса фурна за около 40 минути.

Готовността се проверява със суха клечка.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Крайна нищета: Дядо бута жена си в количка за вар цели 3км, за да я заведе на лекар
Next: Поклон! Отиде си Виктория Павлова, не успя да пребори рака

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.