Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мика Зайкова: Младоците от ПП може да ми се обидят, но аз трябва да кажа истината
  • Новини

Мика Зайкова: Младоците от ПП може да ми се обидят, но аз трябва да кажа истината

Иван Димитров Пешев октомври 8, 2022
masiaskkdaskdas.jpg

Мика Зайкова се появи по телевизията и ни зареди с поредната доза от своята мъдрост. Тя заяви, че истината се плаща скъпо.

„Затова ние не сме там (в парламента, б. р.), защото имаме лошия навик да говорим истината“.

Тя обяви, че ако са искали да са в НС, много лесно щяха да си стоят в коалиция, да си правят разбирателство с разни хора. Вместо да се купува евтин газ, щеше да се купува скъп и „да си делкаме парите, ама не го правихме. Тук през цялото време има руски газ, но много по-скъп“.

Тя коментира, че инфлацията в България е особена и може да се излекува с инвестиции. Проблемът на България е, че технологията и техниката в България е на ниво 50-те години на 20 век. У нас 92% от бизнеса е съставен от малки и средни компании.

Не изпускай тези оферти:

Мика Зайкова заяви още, че сме похарчили 825 млн. лв. за капиталови разходи тази година.

„Може да ми се обидят младите господа от „Продължаваме промяната“, ама те не знаят какво е държава, а искат да я управляват. Извинявайте, ама така не се управляват финанси и държава като България, която се нуждае от инвестиции. За първото полугодие ние имаме минус 532 милиона евро чужди инвестиции“, каза тя.

Тя се обяви за ръст на минималната заплата, защото при 8% покачване на нея, имаме 18% инфлация. Другото, което каза е, че очаква сериозна рецесия в Европа.

Разказа за Италия, която на практика е фалирала държава, която не може да си продаде вътрешен дълг. В 11 държави, сред които и Германия, има ръст на дълга над 60%, при някои дори над 100%. Ние сме добре, с 29.2%, но тя очаква доста бързо да тръгнем към 40%.

Има нужда от ръст на минималната заплата, защото той в момента е 8%, а инфлацията е 18%, подчерта Зайкова. Според нея се задава сериозна рецесия в Европа:

„Когато ти обещаваш пари на майките, на пенсионерите, на бедните и когато бъркаш социалното подпомагане с пенсионната система, нещата се разбъркват“, коментира тя.

Според нея, ако се попита служебният финансов министър Росица Велкова какво е състоянието на бюджета, отговорът ще е, че пари няма. И това на фона, че в България за последното тримесечие имаме 24% ръст в цената на храната и с 40% на водата.

„Планът за възстановяване ще ни донесе 13 млрд. евро не знам кога. Ако ние сега не направим правителство и не приемем тия 22 закона, няма да видим и един цент. Друго, което удобно се премълчава е, че от 2023 г. няма да има регулирани цени, тоест, аз и вие вкъщи ще плащаме тока колкото струва, а не колкото ни е казал КЕВР“.

Инфлацията се лекува с инвестиции. Инфлационният данък вече не е в полза на бюджета, защото се разтваря ножицата между начислени и платени данъци.

Ако през първото тримесечие беше 210 млн., а през второто ще е над 600. През третото върви към милиард. На книга има пари, ама де факто ги няма. В момента достигнатата доходност е най-висока – 4,8%. Това коментира Мика Зайкова, кандидат-депутат от „Има такъв народ“ и икономист.

„67% от стокообмена ни е с Германия, а тяхната икономика е в много лошо състояние. Инфлацията на 20-те години на 21 век не е само монетарен проблем. Не може сама ЕЦБ да се справи с него. Енергийната криза мултиплицира инфлация, която не може да се реши само със съкращаване на потреблението.

Предстоят ни много важни и спешни неща – бюджет 2023, 3-годишна бюджетна прогноза, законите, които да отключат средствата по Плана за възстановяване. Той от своя страна крие подводни мини“, смята Зайкова. И допълни, че при големия бюджетен дефицит се отдалечаваме от Еврозоната. Тя призова политиците да мислят за България.

Според икономиста Стоян Панчев има икономически хаос в цяла Европа. „Почти фалираха пенсионните фондове във Великобритания, а това заразява финансовата система. До половин година ще се върнем към ситуацията през 2008 г.

Дълговете и инфлацията са повече от тогава, коктейлът от проблеми в Европа ще дойде и у нас. В последните 2-3 години бюджетът харчеше доста, базирайки се на хубавата инфлация. Тя е като пиенето, а вече влизаме във фазата на махмурлука“, обясни той в ефира на Нова. И разкри, че Италия е във фактически фалит.

По думите му колкото повече се върви към рецесия, по-малко ще са приходите в бюджета. „Това ще доведе до по-голям дълг или до намаляване на разходите. Хубаво е, че се отдалечаваме от Еврозоната, тъй като това би вдигнало още инфлацията у нас“, отбеляза Панчев, цитиран от „Стандарт“.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Много тежка драма в семейството на Годжи. Какво се случва?
Next: Нещо ужасно става с млади момчета на Младежкия хълм в Пловдив

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Соня Колтуклиева се влоши внезапно! Лекарите ще…
  • Стана ясно кой e охранителят, който блъсна Соня Колтуклиева! Изобщо не е случаен човек!
  • Костадин Костадинов е изпаднал в материално затруднение, заради дело срещу него.
  • Отиде си дългогодишна говорителка на новините на Нова телевизия
  • Европейският парламент отправи пряка критика към Румен Радев и към политиката на българското правителство спрямо Русия
  • Бойко Борисов призова за оставка след скандалната случка със Соня Колтуклиева и шефката на парламента
  • Соня Колтуклиева съди НСО за 200 000 евро
  • Бистришката Ванга видя бъдещето на Радев и новия парламент и каза..
  • Казват, че съвременното пиле може да лекува възпалено гърло и дистрофия
  • Ползите от розмарина за възрастните хора: природен съюзник за здравословно остаряване

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
  • Извънредно! 3 дрона взривиха търговски кораб на 15 мили от Бяла, има пострадали моряци 😰😡
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.